***
На 20 декември се навършват 67 години от подвига на капитан Димитър Списаревски – летец-изтребител, извършил първият въздушен таран в историята на българската авиация, загинал в небето над София. Примерът му е последван от поручик Неделчо Бончев, Мито Дисов и др. български герои, защитници на националната ни независимост.Наскоро посланикът на САЩ Дж. Уорлик, откри в София паметник на загиналите американски летци. А имената на българските летци, тънат в забвение.
Враца е кръвно свързана с тези събития. Тя е един от най-сериозно пострадалите градове от англо-американските бомбардировки по време на Втората световна война.
Присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. предизвиква бързата реакция на антихитлеристките държави. Още в началото на април югославската, а след това и британската авиация извършват бомбардировки над столицата, но за щастие те са само с материални щети и без човешки жертви.
На 13 декември под натиска на съюзниците си, българското Народно събрание обявява символична война на Великобритания и САЩ. Войната скоро се превръща в жестока реалност.
Британският премиер Уинстън Чърчил заявява: „За да падне България трябва да падне само София. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи.”
Първото тежко въздушно нападение срещу българската столица е извършено на 14 ноември 1943 г. от 91 бомбардировача B-25 “Митчел”. Те хвърлят бомби с общо тегло 141 т. Разрушени са 47 сгради и постройки, а необитаеми стават 129. Убити са 59 граждански и военни лица, а ранени – 128.
В мразовитият 10 януари 1944 г., около 12,30 ч. на обед формация от около 200 американски бомбардировачи В-17 и В-24 е на подстъпите към София. Съпровождат ги не по-малко от 100 двукорпусни изтребителя Р-38 “Лайтнинг”. Бомбардировачите нанасят удар по София в 12,35 ч., а в 22 часа през нощта 80 британски бомбардировача “Лелингтън” повтарят удара и хвърлят нови 1000 бомби предимно в източните квартали. Убити са 750 души, ранени са около 700. Напълно са разрушени 3304 сгради, частично - 427.
На 24 януари 1944 г. 300 американски тежки бомбардировачи трябва да бомбардират София.Но в този ден природата е на страната на софиянци. Цялото Софийско поле е потънало в дебел слой мъгла. Самолетите на 15-а въздушна армия на САЩ не разполагат с уреди за сляпо бомбардиране, каквито имат нощните бомбардировачи на Кралските военновъздушни сили. И след като се въртят над Витоша в продължение на 45 минути, бомбардировачите поемат в различни посоки.Съдбата спасила софиянци, обаче се оказва неблагосклонна към други българи. Една група самолети бомбардира град Скопие, тогава на територията на Царство България. Друга формация от 84 бомбардировача удря Враца. Загиват 124 и са ранени 250 врачани. Изтребители слизат ниско и обстрелват града. Мирното население е разстрелвано от упор с бордните картечници и оръдия. Бомбардирани са също селата Кунино и Беглеж и други селища в Северна България. Общо в този ден над страната са пуснати около 800 бомби и са разрушени 234 сгради.
След трагедията „Н.В. Царица Йоана изпраща на кмета на град Враца, от страна на Н.В. Царя сумата от 20 000 лева за подпомагане на бедните семейства в града, пострадали от бомбардировките”.
Известното затишие е прекъснато на 16 и 30 март с удари насочени предимно към София.
Зловещата равносметка на операция “Point Blank” (прицел от упор): София е бомбардирана 11 пъти, както и Варца, Дупница и още 18 селища.Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата.Използвани са и бомби във вид на играчки и писалки, предназначени да убиват и осакатяват деца.
Загиват над 2477 души, 99 на сто от които са цивилни граждани, жени и деца. Ранените са двойно повече. Разрушени са над 12 000 сгради. Изсипаният над столицата 4350-тонен бомбен товар срива близо 1/4 от сградния й фонд. Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева.
Демократът Чърчил посреща данните от разрушителните бомбардировки над България с думите: “Отлично!”
Днес, когато в България откриват паметници на чужди войници, убивали българи, най-малкото което можем да направим е да почетем паметта на загиналите ни сънародници и българските летци-герои, жертвали живота си в името на Родината.
Паметникът на Христо Ботев е първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България, въобще. Инициативата за построяването му е на тогавашния кмет на Враца Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Средства са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов - в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател. 
.jpg)
От многостранната дейност на Митрополит Константин, обаче най-голям преклонение буди отношението му към благотворителността, образованието и грижата за децата.
През 1908 г. в София, заедно с други интелектуалци, основава вестник „Балканска трибуна”.
