вторник, 7 септември 2010 г.

35-ТИ ПЕХОТЕН ВРАЧАНСКИ ПОЛК - "ЖЕЛЕЗНИЯТ ПОЛК"

***
Враца заема своето достойно място в националният пантеон на българите. Не едно и две са имената на паметните места на славата, където врачани са положили костите си пред олтара на отечеството. Достатъчно е да споменем: Лозенград, Селиолу, Люлебургас, Чаталджа, Дойран, Гевгели, Неготин, Връшка чука, Планиница, Прокупле, Добрич, Кубадин, Кара-Мурат, Бериш-Тепе, Баш-Кьой, Телица, Лункавица, Битоля, Малка Ниджа, Чеган, р. Серет, Охрид, Галичица, пл. Томорос, Преспа, Перистер... Едва ли ще се нмерият много подобни примери в българската бойна летопис. И всичките са свързани с историята на 35-ти пехотен врачански полк.
След освобождението на Враца, Рушидовият конак се преобразува в казарма и се напълва с доброволци от града, които образуват 8-ма врачанска дружина. Със заповед по „земската войска" № 45 тя се причислява във военния отдел в Плевен. През 1884 г. тя влиза в състава на 7-и полк и по-късно, през 1886 г. влиза в сформираната бригада. Осмата врачанска дружина взема участие в Сръбско-българската война. От града по-видни участници са Иван Д.Йоцов, хаджи Иван Х. Антонов, Ангел Печеняков, Васил Кънчев, Димитър Калдърмов и други.
През 1903 г. в Плевен от състава на 11-и пехотен резервен полк е формиран 35-ти пехотен Врачански полк.
Първото си знаме полкът получава на 5 октомври 1912 г. при с. Саранени. Същият ден е обявена войната на Турция и е поставено началото на Балканската войн. На 16 октомври 35-ти полк е при Люлебургас. Самият командир на 6-та дивизия, генерал Тенев, повежда врачани в боя и въпреки големите жертви, те прогонват неприятеля с което спечелват името си "железния врачански полк", защото когато други войскови части се огъват под напора на турските войски, врачанският полк разбива всеки опит на неприятеля за атака.
В Първата Балканската война полкът участва в боевете при Лозенград, Каваклий, Люлебургас, Тюркбей, Чаталджа, при атаката на Арнауткьойските височини, при Дойран и Струмица.

Знамето на 35-ти пехотен Врачански полк

Във Втората балканска война, води боеве при височините на десния бряг на р. Козлу дере и с. Костурно, при гр. Пехчево, с. Панчарево и в. 1490, при махалите Дубочица, Престова и вр. Крастов.
В началото на Първата световна война полкът се сражава при Неготин, Алексинац, Лебане, Прокупле. През 1916 г. е в Добруджа - около гр. Добрич, при завладяване на Кубадинската позиция, при Енгес. По същото време войските от десния участък на позицията водят бой при с. Гелинджик /дн. с. Победа/ с шест руско-румънски пехотни дружини. Дочувайки артилерийската канонада откъм позициите на варненци командирът на 35-ти Врачански полк Васил Таслаков, без да чака заповед, решава да "отиде на изстрел". Той насочва основните сили на полка си към с. Ези бей /дн.с.Паскалево/, откъдето да удари във фланг настъпващите към Добрич руско-румънски войски и така разширява полесражението на запад и поема част от вражеския удар. Превземането на Тутракан на 6 септември 1916 г. от частите на Трета българска армия съществено променя ситуацията на Добруджанския фронт. След загубата на крепостта румънското командване издава нареждане корпусът на Зайончковский да прекрати боя и да се оттегли на север. При това положение той решава да атакува Добрич на 7 септември сутринта с 61-а руска дивизия и сръбската доброволческа дивизия. Военните критици твърдят, че Врачанският полк спасява положението в Добруджа, като задържа многократното числено преимущество на руско–румъно-сръбските дивизии до пристигането на конницата на генерал Колев. Тук загива ¾ от личния състав на полка. Тогава принц Борис нарича врачанци с прозвището “железния полк”. След Добрич полкът участва в боевете при Дурбалий, Каралий, Кубадин, Меджидие, Карол, Бериш теке, Бабадашкия балкан, Тепица, Лункавица, Исакча.
След тия славни боеве в Добруджа 35-ти пехотен врачански полк извършва истинско чудо, като прави преход над 3000 километра през Румъния, Унгария, Сърбия и в Македония увенча знамето си с подвизи и победа.. През 1917 г. полкът е на позиция при Охридското и Преспанското езера. Той е сред тези, които през 1918 г. остават в заложничество при гр. Кичево.
Политическите събития след Ньойския договор налагат на България тежки задължения — да разформирова голямата част от своята войска; 35-ти врачански полк попадна под тия тежки условия и е разформирован.
През 1928 г. полкът отново се формира в две дружини. С царска заповед от 6 май 1937 г., тоя геройски полк е възстановен в старите си казарми, на запад от града, с командир полковник Милко Ангелов, който участва още в световната война, в която се отличен с орден за храброст първа степен.Полкът е сред първите части, които получават нови формени бойни знамена на 3 октомври 1937 г. в с. Паламарца. Командирът, полк. М. Ангелов приема знамето от ръцете на царя, който казва: „... В диплите на това знаме са душите на героите..... Аз вярвам, че то ще води младите врачанци към подвизи, победи и слава като тази при Добрич... Днес вие се разделяте с полковите си светини-славните бойни знамена, под които служите сега и под които доблестно са изпълнявали дълга си към родината в мир и бран вашите деди бащи и братя. Покрити със слава и чест ние отнасяме тия скъпи светини в олтаря на българската прослава.... Пред вас са благословените от светата църква ваши нови знамена, които аз с вълнение ви предавам ... Под техните гънки сплотявайте сърцата и душите си в най чиста и възвишена обич към Родината... Пазете знамето си гордо и неопетнено и нека то бъде винаги вашата светла пътеводна звезда в преданата ви до саможертва служба на България, горда, мощна и благоденстваща да пребъде през вековете...”
На 22 септември 1940 г. българската армия е посрещната тържествено в селата и градовете на Добруджа, две десетилетия, след като тези земи са насилствено откъснати от българската държава. В радостната еуфория от освобождението се припомнят и подвизите на врачанци, бдинци и козлодуйци за Добрич и Добруджа. Изпращат се благодарствени телеграми до командирите на 35-ти и 36-ти полкове: “Днес всички добричани си припомнят тази дата”. Тогава се чуват и първите предложения за даване паметни български имена на селищата, които още са с турските, а други с румънски наименования. През 1942 г. село Чакърча е преименувано на Врачанци – в чест на 35-ти пехотен Врачански полк, сражавал се в Добруджа през Първата световна война.
През 1941 г.- 1942 г. полкът се установява в Прилеп и Парачин. Взима участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа през 1944 г. в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия.
В чест на гордите врачански войни през 1931 г. е издигнат паметникът на загиналите във войните 1912-1918 г., известен като „Лъвчето”. Днес на картата на Враца има и друго което да напомня за стотиците загинали врачани по многобройните бойни полета. Това са улиците в града, които носят имената на забравените подвизи на 35-ти врачански полк – “Булаир”, “Тутракан”, “ Чеган”, Чаталджа”, Черна вода”, “ Черни дрин”, “Одрин”.
Във Враца са служили именити наши военни: генерал Жеков, генерал Маринов, полковник Кирков, генерал Кирил Ботев, генерал Найденов, генерал Климент Бояджиев, ген. Тошев.
Знамето на полка е наградено с „Възпоменателна метална гривна” за спасяване и с Възпоменателни медали за войните 1912/1913 г. и 1915/1918 г.
Вечна слава на героите!

1 коментар:

Анонимен каза...

Във Враца е служил ген.Христо Попов,чиито дъщеря Здравка Попова се жени за врачанина Димитър Анг.Печеняков.