"... Враца, Ерусалимът на българщината..."
Преди две години, Враца подписа споразумение за побратимяване с гр. Кичево (Република Македония). Проведоха се двустранни срещи, размениха се визити и всичко, като че ли приключи до тук. Малцина знаят, че този град е неразривно свързан с миналото на България, но и на гр. Враца и врачанско. Тук се намира манастирът „Св. Богородица Пречиста” - един от центровете на училищния и църковния живот през Възраждането. В него са работили големите български книжовници Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович. След войните за национално обединение много жители на Кичевско се изселват в град Мездра, България, където основават културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода на ВМОРО Йордан Пиперката. През 1918 г. тук се разиграват и едни от най драматичните събития в новата ни история.
На 29-ти септември, България и Антантата сключват т.н. Солунско примирие, с което се изважда страната ни от Първата Световна Война. Като част от това примирие е и условието три български пехотни дивизии да останат в плен на англо-френските войски. Сред предадените в плен войскови части при гр. Кичево е и 35-ти Врачански полк. Френското командване издава заповед всички бойни знамена да бъдат предадени. 
Щом научава за заповедта командирът на врачанци полк. Иван Башавлиев, строява полка и заявява, че няма по-голямо безчестие за войника от това да се предаде свещеното знаме на врага. След което, заповядва на командирът на 12-та рота, запасен поручик Ангел Янчев от гр. Враца, който е и знаменосец на полка да изгори знамето. Поручикът вместо знамето изгаря неговата калъфка, скрива истината, а полковата светиня препасва около кръста си. Така, с риск за живота си, пази знамето в продължение на 9 месеца. Военновремевите закони по това време са безмилостни и еднозначни – укриването на бойно знаме се наказва със смърт. Сред близо 1000-та пленени врачански войници, нито един не предава поручика. След връщането си от плен поручик Янчев тържествено го връчва на 35-ти пехотен полк.
Знамето е наградено с „Възпоменателна метална гривна” за спасяване и с Възпоменателни медали за войните 1912/1913 г. и 1915/1918 г.
Запасният поручик Ангел Янчев е награден със знака „За спасяване на знаме”.В словото си, пред полка, той прави знаменателната констатация "... Враца, Ерусалимът на българщината..."
На 29-ти септември, България и Антантата сключват т.н. Солунско примирие, с което се изважда страната ни от Първата Световна Война. Като част от това примирие е и условието три български пехотни дивизии да останат в плен на англо-френските войски. Сред предадените в плен войскови части при гр. Кичево е и 35-ти Врачански полк. Френското командване издава заповед всички бойни знамена да бъдат предадени. 
Щом научава за заповедта командирът на врачанци полк. Иван Башавлиев, строява полка и заявява, че няма по-голямо безчестие за войника от това да се предаде свещеното знаме на врага. След което, заповядва на командирът на 12-та рота, запасен поручик Ангел Янчев от гр. Враца, който е и знаменосец на полка да изгори знамето. Поручикът вместо знамето изгаря неговата калъфка, скрива истината, а полковата светиня препасва около кръста си. Така, с риск за живота си, пази знамето в продължение на 9 месеца. Военновремевите закони по това време са безмилостни и еднозначни – укриването на бойно знаме се наказва със смърт. Сред близо 1000-та пленени врачански войници, нито един не предава поручика. След връщането си от плен поручик Янчев тържествено го връчва на 35-ти пехотен полк.
Знамето е наградено с „Възпоменателна метална гривна” за спасяване и с Възпоменателни медали за войните 1912/1913 г. и 1915/1918 г.Запасният поручик Ангел Янчев е награден със знака „За спасяване на знаме”.В словото си, пред полка, той прави знаменателната констатация "... Враца, Ерусалимът на българщината..."
