Мито Иванов Анков е роден в гр. Враца през 1848 г. Той е най-малкият от тримата сина на Иванчо Анков – заможен търговец, обществен деец, участник в църковните борби през Възраждането. Сестра му Екатерина се омъжва за защитника на ботевите четници пред Извънредния турски съд в Русе Илия Цанов.
Мито Анков завършва четирикласното училище във Враца, най-високата образователна степен по това време в града, след което се приобщава към търговските дела на семейството – търговията с вълна и кожи.
През 1869 г., заедно с учителя Симеон Подбалкански, Николчо Кръстеняков, Кръстьо Новкиришки и други родолюбиви граждани, Анков е сред учредителите на читалището във Враца. То се е помещавало, заедно с Общината във Владиковия конак (на мястото на днешното училище „Козма Тричков”). Учредителите се заемат с материалното укрепване на читалището, абонират го за всички вестници и списания и полагат големи грижи за привличането на врачанската младеж към просветното движение.
Скоро Мито Анков се включва в и национално-освободителната борба. На 1 юли 1872 г. при една от обиколките си по търговски дела в Орханийско, заедно с Кръстьо Бързаков е посветен в революционните идеи от Димитър Общи. На 10 юли Анков свиква приятели в дома на Мито Цветков Бакалбашийски, за да положат основите на революционния комитет във Враца. Сред основателите са Кръстьо Бързаков, Кръстьо Новкиришки, Мицо Хаджимицов, Мито Цветков, Тодор Балабанов, Тодорин Ванов, Стефанаки Савов, Цено Ангелов, Саво Петров и Николчо Печеняков. Съзаклятниците полагат клетва на живот и смърт. За председател е избран Кръстьо Новкиришки, Мито Анков става подпредседател, Мито Цветков – касиер, секретар е Стефанаки Савов, а членове Тодорин Ванов и Цено Ангелов. Прави се поименна книга на членовете и касова книга на сумите внесени от тях. Комитетът е кръстен Аврамчо Давичонов и е подчинен на комитетът в с. Голям Извор от където получават няколко броя от Каравеловия вестник „Свобода”. За кратко време комитетът нараства на над петдесет членове.
След общото събрание на БРЦК в Букурещ през м. май 1872 г. Левски започва изграждането на окръжни центрове на комитетската мрежа в България. Едновременно с това, той урежда нелегалният канал Оряхово – Бекет. На 28 август Апостола пристига във Враца. На следващия ден свиква събрание на местния революционен комитет в подножието на водопада Скакля. По негово предложение комитетът се оглавява от Мито Анков, а представителна група от врачански дейци посещава Рилският манастир и го посвещава в народното дело.
От Враца, придружен от Мито Анков, Левски извършва обиколка из Северозападна България до Берковица и Лом, а на връщане посещават селата Галатин, Девене, Баница, Тишевица, Долна Кремена, Лик и Липница.
с. Вълчедръм, къщата където Васил Левски и Мито Анков пренощуват през 1872г.
За тези събития Мито Анков разказва в мемоарната си книга „Спомени за размирните години”: „На 28 август 1872 г. пристигна във Враца Васил Левски, съпровождан от неговия неразделен Гроздьо от село Български извор. Определиха мене да отида с Левски до Берковица, Лом, Видин и Рахово. На 30 август Левски върна назад Гроздьо и заедно заминахме за Берковица, като извършихме така и в Лом разправия. У Видин и Рахово не ходихме, защото в последния град немаше комитети и хора за работа имаше сам трима - Цено Вълчов, Атанас Лазаров и Сребро Стоименски. От Лом се върнахме през селата Вълчедръм, Мокреш, Громашин, Галатин, Девен, Баница, Типченица, Долна Кремена, Лик, Липница и Новачене, от тук в Лютиково, откъдето аз се върнах…”.Илюстрация на опасната мисия на двамата революционери е сведението за посещението им в с. Лик, където преоблечени като търговци на грозде и вино отсядат в къщата на Нецо Гергов Бояджията. След вечерята Левски казал: „Трябва с моя другар да отидем на друго място за пренощуване, защото там, където замръкваме, не трябва да осъмваме.”
След гибелта на Левски през 1873 г. Вътрешната революционна организация изпада в остра криза. Врачанският революционен комитет преустановява дейността си до есента на 1875 г. На 21 октомври той е възстановен благодарение активната намеса на Стоян Заимов, който става негов почетен председател. За подпредседател е избрана Мито Aнков, касиер е Ангел Йоцов, Стефанаки Савов – секретар и членове: Саво Петров, Лука Рилски, Мито Цветков, Цено Ангелов и поп Косто Буюклийски. Привлечена е и Йота Ангелакова, на която е поверено да развие революционната дейност сред жените във Враца.
По време на подготовката на Априлското въстание Мито Анков наред с главния апостол Заимов стои в центъра на разгърналата се широкомащабна дейност в Трети революционен окръг. Като основен проблем се очертава набавянето на оръжие. Парите, събрани от врачанските дейци са дадени на “специални” и “високо доверени хора”, които обещали да закупят и изпратят “стоката” по кораб от Бекет до Оряхово, но макар че определеното за въстанието време наближавало, не било получено абсолютно нищо. Самият Анков пише, че след като в продължение на дълго време и всеки ден са очаквали оръжието, накрая загубили надежда и в самото навечерие на въстанието не са разполагали с нито едно свястно оръжие.
Стъпвайки на Козлодуйският бряг на 17 май 1876г. Хр. Ботев и неговите четниците се сблъскват с тъжната действителност. В повечето селища, наплашеното население се изпокрива и не оказва никаква подкрепа. От Веслец, войводата изпраща по куриери две писма до Враца, на не получава желаната помощ.
На 19 срещу 20 май четата на Мито Анков се събира в църквата “Св. Възнесение” чакайки при тях да дойде и втората чета, с която заедно да тръгнат към Веслец и да се присъединят към Ботев. Втората чета не се появява, което дава основание на четниците от първата чета да отложат излизането си за другата нощ. На следващият ден, обаче във Враца пристига силен турски гарнизон, извършени са големи жестокости, жертва на които стават около четиридесет българи. Това парализира всякакви понататъшни действия.
След разгрома на Ботевата чета Мито Анков, както и главният апостол Стоян Заимов, учителите Христо Даскалов, Иван Кирачков и всички заподозрени в революционна дейност – общо 150 души са арестувани. Заловените четници са подкарани за Видин. По пътя умират Цветко Кръстев, Кръстю Беремлийски, Андрю Мурджата, а Петраки Калинин е убит.Заедно със своите съратници, Мито Анков е осъден и лежи във видинския и русенския затвори. Оправдан е по „милостта на падишаха” и вследствие на блестящата защита на Илия Цанов.
През март 1877 г. заедно с Григорий Найденов преминават Дунава и емигрира в Румъния. На 1 май двамата се записват доброволци в сформиращото се в Плоещ Българско опълчение и заедно с Иванчо Цветков, Коста и Иванчо Бошнякови си купуват коне със собствени средства и основават първата българска конна сотня.За проявената храброст в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и другаде Мито Анков е награден от руското командване с 2 Георгиевски кръста и получава звание унтерфицер. На него принадлежат думите, че българинът „макар и да е живял 500 години под тежко робство, не е изгубил прадедския си юнашки дух”.
През 1879 г. Мито Анков става помощник кмет в Общината във Враца. Известно време е и финансов секретар. В последствие става околийски началник в Оряхово, а по-късно и в Попово. Воден от търговските си дела, Мито Анков се установява завинаги в Оряхово, където е сред учредителите на местното поборнико-опълченско дружество и пръв негов председател. През 1896 г. е избран за кмет. През неговия мандат градът се благоустроява и утвърждава като втория по големина център във Врачански окръг.
На 18 юни 1909 г. Мито Анков завършва земния си път. Погребан е с почести като „истински поборник-опълченец” в двора на църквата „Св. Георги” в Оряхово.
През 1936г. е издаден мемоарният му сборник “Спомени за размирните години – 1872-1878”, който хвърля нова светлина върху борбите и приносът на врачани за националното освобождение на България.
