четвъртък, 3 септември 2015 г.

ГЕНО ДИМИТРОВ - ТРУДНИЯТ ПЪТ КЪМ ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА

Гено Димитров се ражда в китното балканско селце Струпец, близо до Роман в годината на освободителната руско-турска война 1877. Подобно на много други младежи в свободна България, след като завършва четвърто отделение се насочва към военната кариера. През 1899г. вече е старши подофицер в шеста батарея на Втори артилерийски полк, който е част от Шеста пехотна бдинска дивизия. В тези години, българската армия е обладана от висок птриотичен дух, а идеята за освобождението на „брата роб“ оттатък Рила и Пирин разпалва сърцата на младите военни. Съвсем естествено, Гено Димитров влиза в тайните подофицерски братства и посвещава живота си на борбата за освобождение на Македония и Одринско. В началото на 1902 година влиза в Македония като четник в четата на капитан Стефан Димитриев, а към края на годината е определен за щипски районен войвода. През същата година изпълнява смъртната присъда срещу поляка Кязим, извършил множество предателства серщу четата.
В началото на март 1903 година четите на Гено Димитров, Христо Съчанов и Стоян Бъчваров влизат в щипското село Карбинци. След предателство, властите научават за това и обсаждат селото с войска и башибозук. В тежко сражение на 14/27 нов стил/ март 1903 г. са убити всички четници, заедно с войводите им.
Смелият революционер Гено Димитров загива едва 26 годишен. Паметта му е увековечена от населението на Щипския край, където се пее народната песен „Излегол е Гено комита“. Святостта на подвига и делото на героя обаче, не са достатъчни за съвременните македонски научни и политически среди. Подобно на стотици други случаи, истината за него е потулена, песента е забранена, а днес той е обявен за македонски революционер.
Преди няколко години група родолюбци от градовете Враца и Щип, минаха по стъпките на Гено войвода, от родното му село Струпец, до Карбинци в Македония. Те подготвиха паметна плоча, предназначена да се постави на лобното му място. Текстът на плочата отрзява историческата истина, произхода на войводата, военният му чин в българската армия. Тя увековечава ликът му, по единствената запазена негова снимка с българска подофицерска униформа. Събитието беше отразено в медиите.
Оригиналът

Почти светкавично, властите в Карбинци изработиха нова плоча, която поставиха и откриха на мястото на гибелта на войводата. Подмяната е факт! Плочата външно изглежда като истинската. Тя е от черен мрамор, със образа на Димитров в левия край, а надписите са разположени по същия начин. В нея обаче, няма и дума за българския произход на комитата. Той е обявен за македонски революционер, а на место военната му униформа е изобразен с четническа.
Подмяната

Изводите са ясни! Дори и след повече от сто години, истината за българската същност на населението в Македония, за революционната организация и масовото участие на военни от свободна България в нея, създават страхове, граничещи с параноя в съседната нам Бивша югославска република Македония. И единственото им оръжие срещу истината, е лъжата.

сряда, 11 февруари 2015 г.

КОЛЬО РАДЕВ - ЧЕРКЕЗА

Кольо Радев-Черкеза
(1850 - 1927)
Кольо Радев e роден през 1850 година в село Горни турчета /днес Бяла черква/, Великотърновско. Той е четвъртият син в семейството на Радю Рачев. Родът му произхожда от Вишовград, откъдето се преселва в Търновското село. През 60-те години на XIX век в Бяла Черква учител е даскал Бачо Киро Петров. Кольо Радев е измежду най-малките, но е един от най-добрите му ученици. За оформянето на възгледите на младежа, контактът с големия възрожденец има решаваща роля.
По време на Априлското въстание, братята му Петко и Тодор се записват в четата на Бачо Киро. Обсадени в Дряновския манастир от ордите на Фазлъ паша, те загиват геройски в неравната битка.
От свещеник Петко Франгов, също четник на Бачо Киро,  Кольо научава за гибелта на двамата си братя. Това се отразява тежко на семейството и той напуска училище. Започва работа в цигларницата на един грък, но буйният  му характер става причина да бъде изгонен от работа и да замине за Русчук. Там заедно с Георги Каназирски попада в дома на баба Тонка Обретенова. По-късно двамата се прехвърлят във Влашко и през март същата година работи в чифлика на Рафаил Атанасов, председател на революционния комитет в Галац. Чрез неговото посредничество той се записва в Ботевата чета и с още двама белочерковци се качва на кораба" Радецки" от пристанище Турну Магуреле. На 17 май слиза на козлодуйския бряг. Взема участие във всички сражения на четата по героичния и път от Козлодуй до Околчица.
След смъртта на Ботев и разпръсването на оцелелите бунтовници, Черкеза се скита из Балкана и накрая със съселянина си Димитър Генчев–Мичо водят престрелка с турска потеря, при която приятелят му загива. Заедно с още двама четници (Димитър Векилов от Копривщица и друг неизвестен от Свищов) се укриват известно време по кошарите. Арестувани са и са изпратени в София. После са освободени, но пътувайки за Търновско, за зла участ пак са заловени и закарани в Ловеч. Там са разпитвани и препратени към Търново. Имало е заповед по пътя да бъдат убити, но с хитрост успяват да се спасят.
Кольо дочаква амнистия  и на 1 август 1876 г. бива освободен. Преоблечен в шопски дрехи се прехвърля от Свищов през Зимнич в Румъния.
Включва се в Освободителната война като опълченец. Записан е като Никола Радев във Втора дружина –първа рота, на 22 май 1877 г. и е преводач в отряда на генерал Михайл Драгомиров. На 7-8 юли Кольо Радев влиза в старата българска столица Търново, вероятно с източната руска колона.
До 1880 г. живее в Бяла черква, като отглежда сирачетата на двамата си загинали братя. По късно се преселва в Павликени, където се занимава с керемидчийство. Записва се като доброволец в Сръбско–българската война. Според рапорт на командващия Втора доброволческа дружина, Черкеза е служил от 15 октомври до 21 декември 1885 г. и е участвал в похода до Пирот.
През 1898 г. става един от основателите на Поборническо–опълченското дружество в Бяла черква, което разгръща широка родолюбива дейност. През 1900 г. се преселва в Бяла Слатина. Занимава се с мелничарство, земеделие и градинарство. Най-голямото признание, което получава е почетното място на тържествата за петдесет годишнината от гибелта на Христо Ботев през 1926г.
Гробът на Кольо Радев в Бяла Слатина
Кольо Радев Рачев–Черкеза умира на 7 юни 1927 г. на 77 г. след операция в Александровската болница в София. Като революционер и заслужил гражданин е погребан в църковния двор на енорийския храм "Света Параскева" в Бяла Слатина.