ПОКЛОН ПРЕД ПОДВИГА НА ВРАЧАНСКИТЕ АРТИЛЕРИСТИ

На 11 март през 1913 г. започва подготовката за щурма на Одринската крепост. Началото е поставено с артилерийски обстрел, който продължава от 13 до 23 часа на същия ден.

По време на щурмуването на смятаното за непревземаемо фортификационно съоръжение,  българската артилерия прилага за първи път редица тактически нововъведения: ограждащ огън, артилерийски огневи вал и съпровождане от пехотата на артилерийските подразделения. Огънят се е насочвал от проникнал в града български разузнавач, който от минарето на една от джамиите докладва къде са турските цели и коригира стрелбата. Два дена по-късно Одрин е превзет.

Не случайно датата 11 март е обявена за Ден на българската артилерия.

В навечерието на 100 годишнината от бляскавата победа е необходимо да си спомним за храбрите войни от 2-и артилерийски полк, които  подобно на „железните врачанци” от 35-ти пехотен, сътворяват чудеса от бойни подвизи и себепожертвование по време на Балканската, Първата и Втората световни войни.

Формиран на 19 юни 1880 г. в гр. Шумен с Указ № 75 на княз Александър І, в този полк са групирани шест артилерийски батареи: 1-ва Софийска, 2-ра Видинска, 3-та Търновска, 4-та Русенска, 5-та Плевенска и 6-та Шуменска. За командир на полка е назначен руският капитан Леонов, а всичките началници, до ефрейторите, са руснаци. Адютант на полка е бъдещият генерал от артилерията Пантелей Ценов.

През 1883 г. една част от артилерийския полк заминава за София. Година по-късно Софийското артилерийско отделение става 1-ви Артилерийски полк, а Шуменският полк става – 2-ри Артилерийски полк. Съставът му вече е изцяло от българи, с командир майор Груев.

Нашествието на сърбите и началото на Сръбско-българската война намират 2-ри Артилерийски полк в Татар-Пазарджик. В рамките на едно денонощие артилеристите изминават 105 километра през кал, студ и дъжд и пристигат в София. В сраженията при Драгоман и Пирот шестте артилерийски батареи показват чудеса от храброст и героизъм.

След войната полковете се обединяват в Артилерийска бригада. За командир на бригадата е назначен майор Олимпий Панов.

През 1889 г. половината полк образува 5-и артилерийски полк, който остава в Шумен, а на 11 април 1891 г. 2-и артилерийски полк заминава с всичкото си имущество и състав за Враца.

През март 1898 г. от 2-ри артилерийски полк се излъчва планинско отделение в Берковица с командир поручик Никола Жеков, бъдещият генерал и главнокомандващ в Първата световна война.

Втори артилерийски полк е истинска школа за младата българска артилерия, като през неговите редове минават почти всички известни артилерийски офицери. През 1905 г. командир на полка е бъдещият военен министър полковник Калин Найденов.  По това време се извършва превъоръжаване и полка става база за обучение с новите скорострелни оръдия.

Разположение на българските войскови части в навечерието на Балканската война

През Балканската война 2-ри артилерийски полк допринася за бляскавите победи при Петра, Люлебургас, Гюркубей, Чаталджа, Пехчево, Царево село.

В Световната война подвизите на врачанските артилеристи притурят нови геройски страници в българската военна история: Връшка чука, Брегово, Неготин, Зайчар, Соко - Баня, Алексинац, Ниш. В първите дни на войната с Румъния през август 1916 г., когато нашите войски атакуват Тутракан, срещу Добрич надвисва смъртна опасност. Една руско-румъно-сръбска дивизия се насочва към бригадата от шестата дивизия и слабите части от Варненския гарнизон. Силите са неравни. Втори артилерийски полк под командването на полковник Тр. Пеев е изтеглен от Македония и изпратен в Добруджа. Нему е съдено да сътвори Добричката епопея. Противникът е победен и отхвърлен на север. Добрич е спасен. Следват победи при Кара Мурад, Мусибей, Карабака, Кубадин, Меджидие, Доробанци, Лункавица. След капитулацията на Румъния, в края на 1916 г. 2-ри артилерийски полк минава Дунава и заема позиции при Максинени, на р. Серет. Там го сварва примирието с русите. Батареите му се прехвърлят през Унгария  на юг, отново към Македония, където трябва да спрат настъпващите англо-френски войски и заедно с б-та дивизия се  настаняват на позиции около Червената стена, а по-късно при Пелистер и Завоя на Черна. При Червената стена сраженията са особено кръвопролитни, но 2-ри артилерийски полк  закриля позициите и не допуска неприятеля да се доближи.

Ньойският договор налага много военни ограничения на България. През 1920 г. полкът се реорганизира в отделение с 3 батареи, като формално това наименование продължава да носи до 1938 г. Фактически обаче, още през 1928 г. отново е реорганизиран в полк, като след 1930 г. приема името на патрона си - 2-ри артилерийски на Н. В. Царица Йоанна полк.

През 1941 - 1942 г. е дислоциран в района на Крива паланка, Велес, Прилеп и Кюприя. В състава на 6-та Бдинска дивизия взема участие в Нишката и Косовската операции в заключителния етап на Втората световна война.

През 1944 г. славният Втори артилерийски врачански полк е демобилизиран.