 |
| Кольо Радев-Черкеза (1850 - 1927) |
По време на Априлското въстание, братята му Петко и Тодор се
записват в четата на Бачо Киро. Обсадени в Дряновския манастир от ордите на
Фазлъ паша, те загиват геройски в неравната битка.
От свещеник Петко Франгов, също четник на Бачо Киро, Кольо научава за гибелта на двамата си братя.
Това се отразява тежко на семейството и той напуска училище. Започва работа в
цигларницата на един грък, но буйният му
характер става причина да бъде изгонен от работа и да замине за Русчук. Там
заедно с Георги Каназирски попада в дома на баба Тонка Обретенова. По-късно
двамата се прехвърлят във Влашко и през март същата година работи в чифлика на
Рафаил Атанасов, председател на революционния комитет в Галац. Чрез неговото
посредничество той се записва в Ботевата чета и с още двама белочерковци се
качва на кораба" Радецки" от пристанище Турну Магуреле. На 17 май
слиза на козлодуйския бряг. Взема участие във всички сражения на четата по
героичния и път от Козлодуй до Околчица.
След смъртта на Ботев и разпръсването на оцелелите бунтовници,
Черкеза се скита из Балкана и накрая със съселянина си Димитър Генчев–Мичо
водят престрелка с турска потеря, при която приятелят му загива. Заедно с още двама четници
(Димитър Векилов от Копривщица и друг неизвестен от Свищов) се укриват известно
време по кошарите. Арестувани са и са изпратени в София. После са освободени,
но пътувайки за Търновско, за зла участ пак са заловени и закарани в Ловеч. Там
са разпитвани и препратени към Търново. Имало е заповед по пътя да бъдат убити,
но с хитрост успяват да се спасят.
Кольо дочаква амнистия
и на 1 август 1876 г. бива освободен. Преоблечен в шопски дрехи се
прехвърля от Свищов през Зимнич в Румъния.
Включва се в Освободителната война като опълченец. Записан е
като Никола Радев във Втора дружина –първа рота, на 22 май 1877 г. и е преводач
в отряда на генерал Михайл Драгомиров. На 7-8 юли Кольо Радев влиза в старата
българска столица Търново, вероятно с източната руска колона.
До 1880 г. живее в Бяла черква, като отглежда сирачетата на
двамата си загинали братя. По късно се преселва в Павликени, където се занимава
с керемидчийство. Записва се като доброволец в Сръбско–българската война.
Според рапорт на командващия Втора доброволческа дружина, Черкеза е служил от
15 октомври до 21 декември 1885 г. и е участвал в похода до Пирот.
През 1898 г. става един от основателите на
Поборническо–опълченското дружество в Бяла черква, което разгръща широка
родолюбива дейност. През 1900 г. се преселва в Бяла Слатина. Занимава се с
мелничарство, земеделие и градинарство. Най-голямото признание, което получава
е почетното място на тържествата за петдесет годишнината от гибелта на Христо
Ботев през 1926г.
 |
| Гробът на Кольо Радев в Бяла Слатина |
Кольо Радев Рачев–Черкеза умира на 7 юни 1927 г. на 77 г.
след операция в Александровската болница в София. Като революционер и заслужил
гражданин е погребан в църковния двор на енорийския храм "Света
Параскева" в Бяла Слатина.
