Възраждането изиграва за
българите ролята която има Просвещението за останалите народи. Време на
цялостен икономически, социален, културен и духовен подем. Създадена е основата
на българската образователна система, постигната е националната ни еманципация с
признаването на самостоятелната българска църква, а освободителното движение е
на финалната си права. И все пак, ролята на личностния фактор има съществено
значение. Десетки учители, издатели, книжовници, публицисти, духовници,
етнографи, фолклористи работят с неуморната мисъл за пробудата на позадрямалия български
дух. Особено място сред тях заемат учебникарите. Липсата на учебници и учебни
помагала ги принуждава да превеждат, адаптират или създават изцяло нови
оригинални пособия.
И сред цялата плеяда авторитетни
книжовници-учебникари – д-р Берон, Априлов, Неофит Рилски, Партений Павлович се
нарежда и … Христо Ботев.
Биографията и
творчеството на Ботев са обект на задълбочени проучвания от българската
историческа наука и литературознанието. Напоследък, се появиха и много нови
„изследователи“, чиито интерес е фокусиран единственото върху финалния фрагмент
от Ботевото битие - неговата загадъчна смърт. И като че ли неистово напира
желанието/при това, без каквито и да е сигурни факти/, задължително да докажем,
че войводата е убит от своите собствени четници.
За много любители на
историята ще е странно, че великият поет, пламенният революционер, остро
критичният публицист Ботев отделя от скъпоценното си време за създаването на
учебник, и то по алгебра. Доста непатриотично начинание, нали?
Само че, не трябва да се
забравя, че наред с другите си таланти, Ботев е и учител, несъмнен принос за
което има бащиното наследство. Та именно Ботьо Петков е един от най-популярните
възрожденски даскали. Образователното поприще е причината Христо да се озове в
Задунаевка, Калофер, Александрия, Измаил и Букурещ. И точно този практически
опит го запознава с нуждата от все така липсващите помагала, особено за
преподаване на математика.
Та през 1873 г. в Букурещ
Ботев превежда и адаптира учебникът по алгебра на Михайлов. По мнението на изследователя
на развитието на математическата наука в този период Донка Кюприбашиева, „Ботевият
учебник е в стила на самоучител. Всеки урок е построен така, че да замести един
разговор между учител и ученик по съответната тема.“
Авторският принос на поета-революционер
е най-вече във финалната част, озаглавена „Задачи за упражнения“. От всичките
65 задачи в оригиналното руско издание, Ботев е оставил едва 9 и добавя нови 47
задачи. В условията, той включва въпроси от различни научни дисциплини - биология,
физика и астрономия, география, история, търговия, религия. Тук проличава
истинската Ботева мисъл, пропита от революционен дух, патриотизъм, политическа
сатира и хапливи квалификации към султана и неговите верноподаници:
Ø „Борис,
цар български, приел християнската вяра в 862 г., а Владимир, княз руски, в 988
г. Колко години българите са се покръстили по-напред от русите?“
Ø „Асен
и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години
България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби
своята свобода?“
Ø „Турците
покориха Сърбия в 1459 година и владяха над нея цели 371 години. В коя година
Сърбия доби свободата си?“
Ø „Мохамед
II превзе Цариград в 1453 г. Днешният султан Абдул Азис се възкачи на престола
в 1861 г. Колко години има от превземането на Цариград до възцаряването на
Абдул Азиса?“
Ø „България
падна под властта на турците в 1396 година. Колко години тя добрува под сянката
на султаните? (До която година искате.)“
Ø Българската
екзархия се състави преди 4 години, т.е. след 103 години от подчинението на
Охридската патриаршия под цариградската, а охридската патриаршия падна след 542
години от основаването на търновския патриархат. Кажете ми в коя година се е
основал първият патриархат търновски и в коя първият екзархат български?“
Ø „Турската
държава за 1873 г. е имала 20637210 лири приход, а разход 21404450 л. В разхода
влазят и разноските за народното просвещение, които са били 82025 лири, и
цивилната листа на н. в. султана, която е 1126840 лири повече, отколкото са
разноските за просвещението. Намерете: колко лири са не достигали на държавата
в 1873 г. и от колко лири се състои цивилната листа на Н. В.?“
Ø „Един
селянин карал за продан в града 16 кила жито, заспал на пътя и черкезите му
откраднали 5 кила. Колко кила са останали на селянина?“
Ø „Султанът
има 800 жени, които всяка година се умножават с по 75. Колко е достигнал
харемът на негово величество в разстояние на 10 години?“
Ø „Свинята
се праси 2 пъти в годината, средно число по девет прасета. Ако имаме 12 свини,
то за две години колко щат да станат, ако половината от опрасените първата
година се опрасят и те два пъти през втората?“
Двете горни задачи са
поставени умишлено една под друга, с ясната цел да предизвикат подигравки със
султана.
Каква в крайна сметка е
съдбата на това скандално творение на Ботевото учебникарство? Отговор дава
Захари Стоянов в книгата си „Христо Ботйов. Опит за биография“. Според него,
покрай другите задачи, Любен Каравелов натоварва сътрудника си да преведе
„Аритметиката“. Ботев изпълнил заръката и учебника излязъл от печатницата на
Хр. Г. Данов. Нито печатаря, нито Каравелов прегледали отпечатаното. Но „един
пловдивски учител, прочел за свините, турени наред със султана, за годината,
когато България и Сърбия си изгубили свободата, и пр., огледал се да няма някой
наоколо му и скоро се затекъл в книжарницата на Данова.“ Същата нощ били
унищожени всички екземпляри. Данов веднага изпратил гневно писмо на Каравелов,
като му казал, че с този учебник щял да направи такива бели на българските
училища, каквито не биха сторили и най-върлите врагове на България.
Председателят на БРЦК повикал Ботев:
„- А бе, Ботйов,
аджадисай ме най-после, джанъм! Не ми ли стигат други бели, ами и от тебе да
тегля? Не е ли срамота и от хората, не е ли жално и за тоя човек (Данов), който
ни е почел като хора и който ще ни плаща? — викал Любен и искал обяснения.
Ботйов… отворил уста… и
така охотно се засмял, щото Каравелов го гледал, сърдил се, ругал, а най-после
и той се засмял.“
Макар никога да не вижда
бял свят, учебникът на Ботев е доказателство за неговия неподправен
патриотизъм, впрегнал дори математиката в служба на българската кауза, и
вярата, че свободното бъдеще се кове на ученическата скамейка.