САВО ПЕТРОВ САВОВ

Сава (Саво) Петров е роден през 1837 г. във Враца в семейството на Гена Савова и Петър Бояджиев. Според семейното родословие се е занимавал със земеделие и търговия. Женен е за Ценка Хаджимицова, сестра на известния съзаклятник Мито Хаджимицов. Младото семейство има дъщеря - Катерина.
Неговото име е засвидетелствано в дарителския списък на издадената от Кръстьо Пишурка в Белград през 1857 г. книга „Аделаида Алпийската пастирка”, сигурен знак за неговата начетеност и просветеност.
Много вероятно е, Саво Петров да е бил ученик на Кръстьо Пишурка, който учителства в родния си град до 1848 г. и провежда първият публичен училищен изпит във Враца.
Саво Петров, поборникът Мито Ангелаков и Стефанаки Савов произхождат от Савовия род и са първи братовчеди. Тези млади и заможни мъже посвещават живота си на освободителната борба.
Сава Петров е сред основателите и най-дейни членове на врачанското читалище, чиято „тайна цел” е „революционна”, защото те са едновременно и съучастници в местния революционния комитет.
На 21 октомври 1875г. в къщата на Мито Тричков се подновява дейността на врачанския революционен комитет. Негов почетен председател става Стоян Заимов, подпредседател - Мито Анков, касиер е Ангел Йоцов, секретар - Стефанаки Савов и членове : Саво Петров, Лука Рилски, Мито Цветков, Цено Ангелов и поп Косто Буюклийски. Те възлагат на Саво Петров и Стефанаки Савов да привлекат леля си Йота Ангелакова, чрез която да се развие тайна революционна дейност и сред жените в града.През март 1876г. комитетът във Враца утроява усилията си за подготовка на въстанието. Той разпределя града на участъци, изработва правилник за организацията на четите и определя предводителите на двете чети - Мито Анков и Саво Петров. Двамата назначават десетници, куриери, полиция и въобще предвиждат и създават всички усилия, необходими за успеха на въстанието.
Той участва и в прословутата сделка с лой и пастърма на врачанските съзаклятници за набавяне на средства за закупуване на оръжие за Априлското въстание.
Когато в началото на м. май 1876 г. в града пристига известие за предстоящото преминаване на Ботевата чета, Врачанският окръжен революционен комитет решава, че поради липса на оръжие не може да въстане и четата трябва да отложи прехвърлянето си. Комитетът решава да изпрати Стефанаки Савов и Саво Петров да убедят Христо Ботев да отложи за първи юни преминаването на Дунава, защото тогава врачани ще бъдат готови с оръжието. Проводени към Влашко с допълнително събрани средства за оръжие, двамата революционери разбират, че четата вече е поела към България и отлагане няма да има. Пратениците съобщават от Оряхово, че отлагането е невъзможно и те ще продължат с четата. За тези събития свидетелства Стефанаки Савов: „В понеделник (17 май 1876 г., ст.ст.) аз със Саво Петров се качихме на парахода („Радецки“), гдето ни посрещна Мито Цветков и ни представи на Ботева…“.
Саво Петров участва във всички сражения от Козлодуй до Милин Камък. На 18/30 май 1876 г., призори, четата наближава с. Баница, където е пресрещната от многократно надвишаващ я по численост и въоръжение неприятел - конни черкезки групи и башибозуци. Пламва продължителен и ожесточен бой. В най-кръвопролитното сражение на Ботевата чета, благодарение на стратегическото си предимство, тя успява да се запази като цяло, но с цената на десетки жертви, между които са знаменосецът ù Никола Христов Симов - Куруто, , Атанас Горов от Пещера, Сава Петров от Враца и мн. др.Един от деветимата врачани участници в Ботевата чета, Саво Петров отдава живота си за свободата на България.