ПАРИТЕ ОТ АФЕРАТА „МИС СТОУН“ ПАЗЕНИ ВЪВ ВРАЦА. ВОЙВОДИТЕ НЕ ВЗЕМАТ НИТО СТОТИНКА

В една от най-популярните акции на Вътрешната македоно-одринска революционна организация - аферата „Мис Стоун“ има врачанска връзка. И то не само с присъствието на четници-врачани сред похитителите, но и с малкоизвестната история за пазените в града под Околчица пари от откупа за американската мисионерка.

В началото на 1901 г. разкритията около Солунската афера нанасят тежък удар на ВМОРО. Членовете на Централния комитет са арестувани и осъдени, а заедно с тях 101 революционни дейци са заточени в Бодрум кале/близо до днешния курорт Бодрум, Турция/ и в Акра/Израел/. Произнесени са дори три смъртни присъди.

Във връзка с възникналата ситуация, Задграничното представителство в София провежда съвещание, на което е решено да се извършат отвличания в Македония за набиране на средства за въоръжаване на четите и населението. Опитите обаче са неуспешни. Пропада и планът за отвличане на сина на известния политик Иван Евстратиев Гешов. Това поражда нова среща в Кюстендил между Гоце Делчев, Яне Сандански и Христо Чернопеев. Делчев е против дребните грабежи, които накърняват репутацията на организацията. Сандански предлага да се направи голям удар, като се отвлече княз Фердинанд I при неговото посещение на Рилския манастир. Делчев отхвърля този план, като смята, че акциите трябва да стават на османска територия. Така Сандански се насочва към идеята за отвличане на ръководителя на протестантската мисия в Солун доктор Джон Хенри Хаус.

С оглед плана, четата на Сандански пристига в Банско и е посрещната от местния деец на ВМОРО Йонко Вапцаров/баща на поета Никола Вапцаров/. Оказва се, че привличането на Хаус в Банско на този етап е невъзможно, но че в града ще дойде друг американски мисионер – Елън Стоун.

Отговорността за акцията поемат четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев, към които се присъединява и Кръстьо Асенов от Сливен/племенник на Хаджи Димитър/.

Сандански пише в спомените си: „Стояхме два дни и вечерта на пътя на месечина срещаме Кръстьо Асенов, че иде с момчета. Бяхме писали за момчета: Юруков (от Карлово) и Шуманов (от Тетовско) за моята чета, а за Чернопеева — Александър Дърводелски от Враца, Станиш от Кукушко и Александър Илиев.“

Интересни за нас са имената на Дърводелски и Илиев. За първия, Яне споменава, че е от Враца. Освен четник на Чернопеев, той е близък и със Сандански и Апостола Гоце Делчев, с когото поддържа кореспонденция. От града на ботевата слава е и Александър Илиев, който след акцията е избран за Петрички войвода на ВМОРО. През декември 1901г. е убит по нареждане на върховисткия войвода Дончо Златков.

От популярната снимка “Miss Stone’s Chapters” научаваме, че сред участниците в „Аферата“ е и друг врачанин – Кръстьо Българията. Снимката го е увековечила заедно с Яне Сандански и Христо Чернопеев. За Кръстьо е посочено: „четник по това време, по-късно - заместник ръководител“. 

Научавайки за наближаването на протестантската мисионерка Елън Стоун и спътниците и Катерина Ушева, съпрузите Катерина и Григори Цилка, няколко учителки и ученички, четниците се обличат в турски дрехи и говорят на турски, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци.

Акцията е осъществена късно следобед на 21 август (3 септември) 1901 г. Отвлечени са Елън Стоун и Катерина Цилка - взета за спътница на мис Стоун вместо планираната Катерина Ушева, която е болна.

На следващия ден в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска мисия за извършеното похищение, а по телеграфа и доктор Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна уведомява американския почетен консул в Солун, който информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Мънроу Дикинсън.

Шест дена след отвличането Елън Стоун е накарана да напише писмо до протестантската мисия в Банско, с което информира, че за връщането и се иска откуп от 25 000 златни турски лири. За откупа трябва да се извести касиера в американския съвет в Цариград Уилям Пит. Писмото попада у турските власти и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до доктор Хаскел, който е мисионер в Самоков. Това второ писмо е занесено лично от Кръстьо Асенов, който е подпомогнат от Гьорче Петров и Никола Малешевски. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър – временен американски представител и генералният консул Дикенсън.

Освен получаването на откупа, като главен проблем за четата се явява пазенето на заложниците на безопасно място. През цялото време, те са преследвана от турски потери и от върховисти. Заради тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно с отвлечените жени – мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е в напреднала бременност. Яне Сандански решава да потърсят убежище в родното му село Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон, с който да пристигне до Влахи.

След продължителни преговори в София и Самоков откупът/намален на 14 000 златни турски лири/, е получен от похитителите на 18 януари 1902 г. в Банско. Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.

Акцията допринася за полуляризирането на ВМОРО далеч извън пределите на Османската империя. За това спомага и самата мис Стоун със публикуването на своите спомени и провежданите  беседи в Съединените щати, като защитава своите похитители – български революционери, тръгнали да се бият за една справедлива кауза, която за тях означава всичко.

Какво се случва с откупа?

Чернопеев се среща в София със Сандански и Асенов. Решават да разделят сумата у верни сподвижници и когато Гоце Делчев се прибере в България да му я предадат. 2 000 лири отиват в Пловдив у гимназиалния учител Михаил Бояджиев. 4 000 дали на съхранение у Димо Хаджидимов. Други 4 000 оставят у Узунов, телеграфист в София. Сетне, тримата войводи заминават със сутрешния влак за Враца. Там оставят останалите 4 000 лири у сестрата на Кръстьо, доктор Събка Асенова, по това време лекар в града. При нея живеела майка им. Макар, че не я бил виждал от дълго време, а много му се искало, войводата не се срещнал с нея, за да не я тревожи.

Участниците в „Аферата“ не взели за себе си и лира. Думите на Чернопеев, „не влачихме жени през планините, за да храним децата си“ обиколили вестниците в цяла Европа и Америка. На 14-те човека от четата си, Сандански раздал по 2 лири, а за подарък в Пловдив им купил по един нов револвер „Наган“. За себе си и Кръстьо – нито стотинка!

За пословичната им честност говори и Събка Асенова:

„Когато се взе откупа и пренесе в България, аз бях лекарка в град Враца. Един ден дойдоха у дома Яне Сандански, Христо Чернопеев и брат ми Кръстьо. Това беше през февруари 1902 година. Оставиха ми на съхранение 4 хил. лири от мис Стоуновите и си заминаха. Един бог знае какви страхове съм брала с тия пари. Какво можех да сторя, ако бях нападната от върховисти?

След известно време се върнаха да си ги приберат и започнаха да ги броят.

-             Хубава работа – казах силно огорчена. – Нямате, значи, доверие в мен. Аз не ги броих, когато ми ги дадохте, а сега вие ги броите.

Те разбраха и престанаха да броят. Прибраха парите и заминаха. А майка ми разказваше после, че преди да потеглят на път, Кръстьо поискал от нея 10-15 лева, защото нямал пари…“

Гоце Делчев получава парите и ги използва за освободителното дело – главно за закупуване на оръжие. Въпреки съпротивата на войводите участвали в Аферата да вземат каквито и да било пари, без тяхно знание, Гоце изпратил по нарочен човек по 5 лири на жената на Христо Чернопеев и на бащата на Сандански.

Роднините приели с голямо неудобство парите изпратени и то без знанието на двамата големи войводи.

Като описва гореспоменатия случай, честността и безкористността на войводите, в книгата си "Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев", английска писателка Мерсия Макдермот заключава: "Такъв бил моралът на Вътрешната организация."

 

***

Сандански, Я. „Спомени“

Макдермот, М. "Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев"

Стоун, Е. „Шест месеца сред разбойници“

Стойков, Г. „Мисия: свобода“