Трудно се пише за
големите ни национални герои. Не само поради величието на делото им, но и
поради оскъдицата на автентична биографична информация. Левски е останал в
съзнанието ни от осемте запазени снимки, "Наредата..." и Уставът на
БРЦК, няколкото писма до другари, и разбира се, онова прочуто тефтерче, което
ни докосва до вътрешния свят на Апостола. Ботев е малко по-щедър. Имаме
неговата публицистика, ярка и саркастична. Тя разкрива будната му мисъл на политик и
бунтовник. Безсмъртните стихове, които ни остави, още повече ни доближават до
пламенните му, но и романтични представи за революцията, свободата и обществото
на бъдещето. Тя е отклик на неговите явни и спотаени чувства. Но особена интимна
близост до истинския Ботев, както и при Дякона ни дава личното му тефтерче,
запазено благодарение на близкия му приятел и съратник Димитър Горов, на когото
воденият от чувство за историчност воевода го предава на парахода
"Радецки" преди слизането на четата на козлодуйския бряг.
Всъщност, историчността у Ботев присъства като неизменна част
от творческите му изяви - и като публицист, и като поет и като театрал. Това
отношение е
придобито безспорно под влияние на високо ерудирания и заслужил възрожденец -
даскал Ботьо Петков, неговият баща, но и от извисената натура на неговата майка
Иванка, запечатала в съзнанието му спомена за героите от хайдушките песни.
В онези трепетни минути,
когато момчетата облечени като истински български легион, с развятото знаме
"Свобода или смърт" завземат "Радецки", воеводата, съзнаващ
величието на мига полага грижи, и този порив на българите към свободата, да не
остане скрит от взора на цивилизована Европа.
В няколкото кратки писма,
които пише - до капитана и екипажа на "Радецки", до европейските
вестници, до семейството и приятелите си, и в последните записки в тефтерчето,
той проявява грижа към всички. Към семейството, заклевайки приятелите да се
грижат за Венета и двете невръстни дечица. Към момчетата, чиито имена
старателно е записал в споменатия бележник. Към делото, защото Ботев е наясно,
че без пропаганда всяка революцията е обречена.
Последните редове вписани
в личния му бележник сякаш са не само епилога на неговия героичен живот, но и
пророчество и обещание:
„Доброто, което струвам
на ближния си, струвам го на Бога.
Приятели! Днес, часъ по 9
ще да целунеме на нашето отечество, свещената земя! Благодаря ви за доверието,
което имахте към мене, и за любовта, която показахте към своето нещастно
отечество.
Живи или мъртви вие ще да
бъдете.“
И те бяха и винаги ще бъдат!
Няма коментари:
Публикуване на коментар