В навечерието на Втората световна война във Враца се намира щабът на 6-а пехотна бдинска дивизия. От 1 ноември 1940 до 12 юни 1942 г. неин командир е полк. Иван Маринов. Първоначално дивизията се намира на границата с Турция. След влизането на България в Тристранния пакт на 1 март 1941 г., „Бдинци“ участват в установяването на българската власт в Македония, а в началото на 1942 г. са включени в състава ма 1-ви окупационен корпус в Източна Сърбия. Щабът на дивизията се установява в гр. Кюприя, а задачата на частите и са да охранява железопътни и шосейни обекти в района на Крушевац, Лепово, Крагуевац.
Въпреки съюзническите
договорености, отношенията с германците са сложни. Немското командване запазва
за себе си реалния контрол над управлението на сръбските територии. То се
опитва всячески да се меси в определяне посоката на действие на българската окупационна
зона, особено по отношение прилагането на по-голяма твърдост към местното
население. Командването на 1-ви корпус и полковите командири обаче отказват да
разстрелват заложници, под предлог, че това не отговаря на българските военни
традиции.
Не винаги са приятелски
чувствата и между военнослужещите от Вермахта и българските офицери и войници.
Интересен случай от м. април 1942 г. описва Добри Радославов, адютант на
командира на 6-а инженерно-щурмова дружина,
разположена в гр. Парачин. Една сутрин в щаба на дружината пристига подпоручик
Васил Огойски от Враца. Той докладва, че на улицата в града е пресрещнат от
немски патрул. Двама видимо пияни германски подофицери се нахвърлили върху
него, с обвинението че не им е козирувал. Очевидно, у тях добре е възпитано
чувството за превъзходство на „висшата раса“. Когато насочват шмайзерите си към
Огойски, той така удря с юмрук единия немец, че го праща в близката витрина.
След това нанася удар и на другия и го просва на тротоара върху разбитите
стъкла. Смаяните местни сърби останали във възхита от куража на смелия
българин.
Случката продължава така.
Тъй като командирът на дружината майор Тотев отсъствал, Радославов взема
решение „на своя глава“. Предвид опасната ситуация, „побойникът“ трябва да
напусне Сърбия и да се прибере в България, под предлог, че трябва да состави
военно продоволствие от складовете на 4-ти инженерен полк в Кюстендил или в
Плевен. Адютантът го снабдява с необходимите документи и разписки за поръчката.
Към обед в Парачин
пристига командирът на 6-а дивизия полк. Маринов, който е запознат със случая.
Той събира офицерите в една класна стая на местното училище. След
задължителните обръщения, всички очакват, че полковникът ще разпореди
разследване и налагане на строги санкции. Вместо това, Маринов заявява: „Нека
сега да се представи този доблестен български офицер подпоручик Огойски, за да
му стисна ръката!... Да, те мислят, че с нас всичко могат да правят…“.
Присъстващите офицери отдъхват с облекчение. Подпоручик Огойски обаче не се
представя, тъй като вече е далеч от Сърбия. След дружески обед дивизионният
командир си заминава. Случаят приключва без всякакви последствия.
Българо-германските
„любезности“ не са изолирано явление. Известни са премеждията на летецът
Димитър Списаревски, на когото многократно се налага да защитава българската
чест. В Германия юмруците му „опитват“ немски офицери, отнесли се
подигравателно към България. В Скопие защитава по същия начин местен
жител-турчин от гаврите на германски войници , а в един ресторант в същия град
грабва стол и започва да налага няколко немски войници, задяващи сервиращите им
български момичета.
Подобно на Списаревски,
сред примерите за защита на българската чест и достойнство, дори и пред дулата
на хитлеристките шмайзери трябва да поставим и името на врачанина подпоручик
Васил Огойски.
Ако перифразираме старата
британска максима за приятелите и интересите, в този случай, тя би звучала:
няма вечни съюзници, вечни са достойнството и
себеуважението. Дано повече българи да го разберат.
* Васил Стефанов Огойски е родом от Враца, дългогодишен адвокат и деец на Радикалдемократическата партия. Наследник е на Огойския род, който е свързан с националноосвободителното движения през Възраждането. В ханът им е отсядал Левски.
