Гено Димитров се ражда в китното балканско селце Струпец, близо до Роман в годината на освободителната руско-турска война 1877. Подобно на много други младежи в свободна България, след като завършва четвърто отделение се насочва към военната кариера. През 1899г. вече е старши подофицер в шеста батарея на Втори артилерийски полк, който е част от Шеста пехотна бдинска дивизия. В тези години, българската армия е обладана от висок птриотичен дух, а идеята за освобождението на „брата роб“ оттатък Рила и Пирин разпалва сърцата на младите военни. Съвсем естествено, Гено Димитров влиза в тайните подофицерски братства и посвещава живота си на борбата за освобождение на Македония и Одринско. В началото на 1902 година влиза в Македония като четник в четата на капитан Стефан Димитриев, а към края на годината е определен за щипски районен войвода. През същата година изпълнява смъртната присъда срещу поляка Кязим, извършил множество предателства серщу четата.В началото на март 1903 година четите на Гено Димитров, Христо Съчанов и Стоян Бъчваров влизат в щипското село Карбинци. След предателство, властите научават за това и обсаждат селото с войска и башибозук. В тежко сражение на 14/27 нов стил/ март 1903 г. са убити всички четници, заедно с войводите им.
Смелият революционер Гено Димитров загива едва 26 годишен. Паметта му е увековечена от населението на Щипския край, където се пее народната песен „Излегол е Гено комита“. Святостта на подвига и делото на героя обаче, не са достатъчни за съвременните македонски научни и политически среди. Подобно на стотици други случаи, истината за него е потулена, песента е забранена, а днес той е обявен за македонски революционер.
Преди няколко години група родолюбци от градовете Враца и Щип, минаха по стъпките на Гено войвода, от родното му село Струпец, до Карбинци в Македония. Те подготвиха паметна плоча, предназначена да се постави на лобното му място. Текстът на плочата отрзява историческата истина, произхода на войводата, военният му чин в българската армия. Тя увековечава ликът му, по единствената запазена негова снимка с българска подофицерска униформа. Събитието беше отразено в медиите.
Оригиналът
Почти светкавично, властите в Карбинци изработиха нова плоча, която поставиха и откриха на мястото на гибелта на войводата. Подмяната е факт! Плочата външно изглежда като истинската. Тя е от черен мрамор, със образа на Димитров в левия край, а надписите са разположени по същия начин. В нея обаче, няма и дума за българския произход на комитата. Той е обявен за македонски революционер, а на место военната му униформа е изобразен с четническа.
Подмяната
Изводите са ясни! Дори и след повече от сто години, истината за българската същност на населението в Македония, за революционната организация и масовото участие на военни от свободна България в нея, създават страхове, граничещи с параноя в съседната нам Бивша югославска република Македония. И единственото им оръжие срещу истината, е лъжата. 