КРЪСТЮ БЕЛЯКОВ И БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ

***

"Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

На вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

/"Опълченците на Шипка" Иван Вазов/

Кръстьо Първанов Беляков е роден през 1854 година в село Мало Пещене, Врачанско. Той е от родът на Белкашете, произхождащ от село Голямо Пещене. Поради непосилните данъци, включително и кръвният данък, наложени от турската власт на голямопещенци в края на XVI век, няколко големи рода се преселват в селата Баница и Мало Пещене. Сред тях е и родът на Белкашете, известен в двете села като Беляците.

В навечерието на руско-турската война 1877-1878 г., Кръстю Беляков се записва като доброволец в българското опълчение, командвано от генерал Столетов. Известно е, че именно опълчението участва в най-тежките сражения при Стара Загора и Шипка и спомага за успешният финал на освободителната война.

След освобождението на България, в началото на XX век Кръстю Беляков се преселва заедно с братята си в град Оряхово. Там той продължава обществената си дейност. През 1906 година, започва строителството на църквата „Успение на Пресвета Богородица”. За целта е сформирана специална комисия с председател свещеник Христо Томов. Наред с други известни личности от града, като член на комисията участва и Кръстю Беляков.

Известният опълченец умира през 1927 година в Оряхово. Днес в родното му село Мало Пещене се извисява великолепен бюст-паметник, увековечаващ делото на Кръстю Беляков.