ОСВОБОДИТЕЛЯТ НА ВРАЦА

Ген.-майор Николай С. Леонов I

Николай Степанович Леонов I е генерал-майор от армията на Руската империя. Роден е през 1824 г. в Донски окръг (дн. Украйна) в казашко семейството. Баща му Степан Алексеевич Леонов е генерал-майор от Донската казашка войска, участник в Наполеоновите войни (отличил се в сраженията при Смоленск и Бородино, участвал в „битката на народите“ при Лайпциг и в превземането на Париж) и Кавказките походи, герой от руско-турската от 1828-1829 г.

Ген.-майор Степан А. Леонов

Николай Леонов получава военното си образование в Школата за гвардейски подпрапоршчици и кавалерийски юнкери (впоследствие Николаевско кавалерийско училище). През 1842 г. с чин корнет постъпва в Лейбгвардейския гродненски хусарски полк. Показва се като подготвен административно и военно офицер, поради което е назначен за полкови адютант. През 1845 г. сдава поста и е командирован в Кавказ за участие в походите против местните бунтовници. За проявени войнски качества щабс-ротмистър Леонов е награден е с орден „Св. Анна“ III степен и златна сабя с надпис: „За храброст“. Завръщайки се в полка си през 1846 г, в продължение на 16 години последователно заема длъжностите ескадронен и дивизионен командир, председател на стопанския комитет и накрая пом.-командир на полка. През 1860 г. е произведен в чин полковник. През 1863 г. взема участие в потушаването на Полското въстание, като участва в разгрома на въстанически отряди край Игнацов. Награден с орден „Свети Владимир“ IV степен. През 1864 г. е назначен за командир на 18-и драгунски Переяславския полк, а през 1870 г. поема командването на Лейбгвардейския драгунски полк и е произведен в чин генерал-майор.

В началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. ген. Леонов е командир 2-ра бригада от 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, която е част от Рушчушкия (Русенския) отряд, командван от престолонаследника Александър Александрович. На 18 август, когато турците предприемат настъпление по цялата линия, отбранявана от Русенския отряд, Леонов, само с един пехотен полк се намира на позиции край село Карахаснкьой (дн. с. Зарево, Търговищко). 

Боят при Кашъкбаир

Той успява в продължение на 12 часа да удържи позициите си срещу трикратно превъзхождащ го противник, възлизащ на 12 000 турски войници. В ожесточения бой, селото шест пъти преминава, ту в руски, ту в турски ръце. Интересен факт е, че в боевете Кашъкбаир и Карахасанкьой участие взема и неговия брат ген. Степан Степанович Леонов II. Той е 10 години по млад (р. 1834 г.) и във войната участва като командир на 1-ва кавалерийска бригада от 8-а кавалерийска дивизия. По-късно достига до чин генерал-лейтенант и командир на 17-и армейски корпус.

Ген.-лейтенант Степан С. Леонов II

Ген. Николай Леонов е назначен за командир на Десния летящ отряд в състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. На 26 ноември наближава Враца. На следващия ден отблъсква слаби турски подразделения и достига града. Подготвяйки се за атака разделя отряда си на две колони, едната под негово командване, а другата, начело с ген.-майор Владимир Клот. На 28 октомври 1877 г. (9 ноември н. ст.) с изненадващо настъпление Враца е овладяна. Към 15:30 часа руските войски влизат в града, а турците са принудени безредно да отстъпят през прохода „Вратцата“, към Згориград, изоставяйки големи количества продоволствие. Командирът на II Гвардейска Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Йосиф Гурко установява своя щаб във Враца. За проявената храброст при завземането на Враца генерал Леонов е награден с орден “Свети Георги” ІV степен.

В следващите дни отрядът на ген. Леонов осъществява разузнавателни действия и прочистване на района от башибозуци и черкези. Същевременно, в началото на 10 ноември се провежда атаката на Новачене, срещу Орханийската османска армия. Целта е да се овладеят проходите, в подготовка за преминаване на руските войски през Балкана. В хода на тези действия, въпреки че никога не е раняван в бой и независимо от изключителната си храброст, на 21 ноември 1877 г. (според руските източници 31 ноември) ген. Леонов внезапно умира.

Паметникът на Леонов във Враца

Генерал-майор Николай Степанович Леонов е погребан в Киевско-Печорската лавра (Киев, Украйна). Гробът му е запазен и днес в манастирското гробище до църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ при Далечните пещери.

Враца отдава заслужена почит на своя освободител, като признателни врачани именуват на него една от важните улици в града. На нея се намират храм „Св. Възнесение“, Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански“, СУ „Христо Ботев“, обществени и здравни заведения. Впарка на Военния клуб е издигнат бюст-паметник на ген. Леонов. Негов автор е скулпторът Владимир Цветков. Триметровият монумент от бронз и бял камък е открит на 3 март 1958 година, по повод 80-а годишнина от освобождението на България.

Гробът на ген. Леонов в Киевско-Печорската лавра

ИЗТОЧНИЦИ:

«Русский Инвалид», 1877 г., № 264.

Н. Ч. Леонов, Николай Степанович // Русский биографический словарь : в 25 томах. — СПб.—М., 1896—1918.

Леоновы // Военная энциклопедия : [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого … [и др.]. — СПб. ; [М.] : Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911—1915.

Редакция журнала. Генерал-майор Н. С. Леонов // Иллюстрированная хроника войны. Приложение к «Всемирной иллюстрации» : журнал. — 1878. — № 78. — С. 223—224.

https://kartanavremeto-vratsa.org/story/826/32