За
първи път Васил Левски посещава Врачанския край на път за Общото събрание на
БРЦК в Букурещ (29. IV. - 5. V. 1872 г.). Както сам отбелязва в тефтерчето си
на: „6 април тръгвам за във Влашко през Оряховската граница". Съпровождан
от своя телохранител Гроздьо, Апостола минава през Караш, Струпец и Струпешки
манастир, Курново, Стара село, Царевец и Долна Кремена.
След
общото събрание на БРЦК в Букурещ Левски започва изграждането на окръжни
центрове на комитетската мрежа в България. На 1 юли се връща отново през
Оряхово и убедил се в сигурността на този път, Апостола се заема с
организирането на нелегалния канал Оряхово – Бекет за прехвърляне на комитетски
дейци и материали от Влашко в България и обратно.
Същевременно,
на 10 юли във Враца, в дома на Мито Цветков е основан Врачанския частен
революционен комитет. Негов пръв председател става Кръстьо Новкиришки,
подпредседател Мито Анков, касиер Мито Цветков, секретар Стефанаки Хр. Савов и
членове Тодор Ванов и Цено Ангелов. Левски е добре запознат с дейността на
врачанските революционери, което е видно от едно писмо от 17 юли 1872 г. с
което им изпраща уставът, разписки и едно окръжно и им обещава да ги посети.
"В името на всевишния, отговарят врачани, работата ни отива напред…
премислихме до вашето дохождане да работиме полека, доде ни дадете нужните
наставления". И наистина, до края на юли, врачанските съзаклятие работи „полека“,
като неговите членове са едва петнадесетина.
На
28 август 1872 г. вечерта Апостола пристига във Враца и отсяда в хана на Стоян
Огоеца. А на следващия ден, пее в църквата "Св. Възнесение" и свиква
събрание на местния революционен комитет в подножието на водопада Скакля. По
негово предложение комитетът е оглавен от Мито Анков, а група врачански дейци са
натоварени с отговорната задача да посетят Рилския манастир, което и правят на 19 октомври 1872 г., като посвещават
монашеското братство в народното дело.
Врачанските съзаклятници в Рилския манастир
За
тези събития Мито Анков разказва в мемоарната си книга „Спомени за размирните
години”: „На 28 август 1872 г. пристигна във Враца Васил Левски, съпровождан от
неговия неразделен Гроздьо от село Български извор. Определиха мене да отида с
Левски до Берковица, Лом, Видин и Рахово. На 30 август Левски върна назад Гроздьо
и заедно заминахме за Берковица, като извършихме така и в Лом разправия. У
Видин и Рахово не ходихме, защото в последния град немаше комитети и хора за
работа имаше само трима - Цено Вълчов, Атанас Лазаров и Сребро Стоименски. От
Лом се върнахме през селата Вълчедръм, Мокреш, Громашин, Галатин, Девен,
Баница, Типченица, Долна Кремена, Лик, Липница и Новачене, от тук в Лютиково,
откъдето аз се върнах…”. Илюстрация на опасната мисия на двамата революционери
е сведението за посещението им в с. Лик, преоблечени като търговци на грозде и
вино. Организирано е събрание и е учреден местен революционен комитет, като съзаклятническа
клетва положили Цоло Пеловски, Георги Ивков, Нецо Гергов, Герго и Йончо
Манчовски, Михаил Марков, Гото Мишов, Лало и Дуно Цановски и Тодор Брешковски. Пеловски
е избран за временен председател, а за негов секретар и помощник бил утвърден
Герго Манчовски. Верен на своята интуиция да не осъмва, там където е замръкнал
след вечеря, Апостола и неговия спътник се прехвърлили в къщата на Нецо Гергов -
Бояджията(1845 – 1927), която била снабдена с тайник, водещ през оджака към
комина и оттам към задната половина на двора. Апостола останал в „тайната си
квартира” още ден, за да обработи комитетската си архива. С помощта на Дамян Пешков, чирак на Нецо Гергов, Левски напуска
Лик и през м. Мъртвината заминава за с. Курново и от там минава в Орханийско.
Ханът в с. Курново, където е отсядал Левски
Броени
дни след обиколката на Апостола във Врачанския край, на 22 септември е осъществен
фаталният Арабаконашки обир. Авантюристичните действия на неговия пръв помощник
Димитър Общи, довеждат до масови арести от турската полиция, разкрита е голяма
част от комитетската мрежа. Левски е заловен,
съден и обесван на 18 февруари 1873г.
„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите“, заръчва на последователите си Апостолът.
Източници:
Ив.
Унджиев, „Васил Левски. Биография“; М. Анков, „Спомени за размирните години”; Д.
Йоцов, „Културно-политическа история на Враца“; Кр. Григоров, „Нецо Гергов –
укривателят на Левски“
