четвъртък, 28 юли 2011 г.

СТЕФАНАКИ САВОВ – СЕКРЕТАР НА ВРАЧАНСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ, БОТЕВ ЧЕТНИК, ДЕЕЦ НА МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ

Стефанаки Савов(Стефан Христов Савов) е роден на 10.01.1854 г. в гр. Враца. Той е от известният Савов род, като негови първи братовчеди са революционерите Саво Петров и Мито Ангелаков. Баща му Христо Савов е търговец и съдържател на най-известният в

града хан по това време, който в последствие става средище на врачанските съзаклятници. В

него отсядат Г. Бенковски, П. Волов, Н. Обретенов и други

комитетски хора идващи във Враца.

Стефанаки учи във Възнесенското училище, но поради ранната смърт на баща си е принуден да изостави учението да се заеме с търговия на кожи, вълна и добитък.

На 10 юли 1872 г. в дома на Мито Цветков е основан Врачанският частен революционен комитет. Негов пръв председател става Кръстьо Новкиришки, подпредседател Мито Анков, касиер Мито Цветков, секретар Стефанаки Савов. На 28 август във Враца пристига Васил Левски. На следващия ден свиква събрание в местността Скакля. По негово предложение комитетът се оглавява от Мито Анков, а представителна група от врачански дейци посещава Рилския манастир и го посвещава в народното дело. След гибелта на Апостола революционната дейност във Враца запада. През това време, Стефанаки изучава турските гражданските и търговските закони и придобива права на адвокат.

При възобновяването на местния комитет на 21 октомври 1875г. с председател Стоян Заимова, на Стефанаки Савов от

ново е поверена длъжността на секретар. Заедно със Саво Петров успяват да привлекат леля си Йота Ангелакова, а чрез нея и други жени към революционната дейност.

През март 1876г. комитетът във Враца насочва усилията си към подготовка на въстанието. В спомените си Стефанаки, дава подробности за подготовката: „Купи се пастърма от Младен Скачоков и от един турчин – хаджи Арап, на версия, които Мито Цветков закара и продаде в Румъния и внесъл парите в Централния комитет за купуване на оръжие”. Липсата на достатъчно ор

ъжие принуждава комитетът да изпрати Стефанаки Савов и Саво Петров да убедят Христо Ботев да отложи за първи юни преминаването на Дунава. Пратениците съобщават от Оряхово, че отлагането е невъзможно и се включват в Ботевата чета. Савов разказва за тези събития: „В понеделник (17 май 1876 г., ст.ст.) аз със Саво Петров се качихме на парахода („Радецки“), гдето ни посрещна Мито Цветков и ни представи на Ботева…“.

Савов участва във всички сражения от Козлодуй до Врачанския балкан. След смъртта на войводата и разпръсването на четата, той се присъединява към отделението предвождано от Димитър Икономов, което се сражение с турците край с. Люти брод. На 28 май край с. Литаково при изгладнелите бойци пристига местният турчин Молла Махмуд, който им предлага да се предадат, като им гарантира живота. Войници от редовната турска войска ги отвеждат в Орхание.

Заловен от турците, Стефанаки Савов преминава през Софийския и Берковския затвор. Осъден е на смърт, но в последния момент присъдата е заменена с доживотен затвор и той е хвърлен е във Видинския затвор, където дочаква Освобождението.

В свободна България, той става известен адвокат във родния си град. Занимава се с обществена, културно-просветна и дарителска дейност. Допринася за създаването на ученолюбивото дружество “Развитие”(читалище „Развитие”), на което е дългогодишен председател. Един от радетелите за Ботевите чествания във Враца. Организира първият молебен на „Милин камък” през 1885 г. Участва в комисиите по установяване лобното място на войводата и откриването на първият паметник на Христо Ботев във Враца през 1891 г.

Като изтъкнат русофил, Стефанаки Савов е водач на Прогресивно-либералната партия на Драган Цанков във Врачанският край. В периода 1884-1913 е избиран 10 пъти за народен представител.

Наред с това Стефанаки Савов не остава безучастен към съдбата на онези българи, които все още са под турска власт. Той се включва във Врачанското македонско дружество. Като такъв, през 1895 година е делегат на Втория конгрес на Македонската организация, провел се в София от 3 до 16 декември. Недопускането на конгреса на делегати от Революционните комитети в Македония и офицерите, взели участие в Четническата акция предизвиква разцепление. От една страна са представителите на русофилската опозиция в България(сред които и Стефанаки Савов), а от друга Наум Тюфекчиев и военните, осъществили Четническата акция и настояващи за незабавни нови революционни действия.

Конгресът изпраща телеграма на граф Николай Игнатиев с която се подчертава предаността към Санстефанския идеал. Приемат се Статути на македонските дружества: целта е - автономия за Македония и Одринско чрез легални политически средства и „прилагание мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата“, които в тайните протоколи са наречени „терор и въстание“.

Комитетът се преименува на Върховен македонски комитет и е избран нов състав с председател запасния генерал Данаил Николаев, подпредседател Йосиф Ковачев и личности като Андрей Ляпчев, Димитър Ризов, Димитър Матов, Алеко Константинов.

Стефанаки Савов преживява крушенията във войните за национално обединение. Умира 2.12.1930 г. и е погребан в двора на църквата „Св. Николай”. Обявен е за почетен гражданин на Враца.

1 коментар:

aisha каза...

Pak job Ads and advertisements for Karachi,Lahore,Quetta,Peshawar,Multan,Hyderabad,Rawalpindi,Islamabad and http://allpkjobz.blogspot.com all cities of Pakistan