понеделник, 1 февруари 2010 г.

ДАВИД ТОДОРОВ - ЧОВЕКЪТ КОЙТО НЕ ТЪРПЕШЕ НИКАКВИ ОКОВИ

„Човещината му е надминала буйния му нрав…”
***
На скоро по врачанските медии излезе информацията за разбиването и разграбването на сградата на бившето училище „Давид Тодоров”. Мястото, където години наред звънтеше детска смях, днес е сграда призрак. Новата управа на града предприе решителни мерки: ще се поставят решетки на всички затворени училища. И на Давид Тодоров. Човекът, който не търпеше никакви окови.
Кой е Давид Тодоров? Участник в национално освободителното движение, Ботев четник, търговец.
Давид Тодоров Савов е роден в гр. Враца през 1834 г. в богато търговско семейство. Баща му е виден търговец на вино, добитък, коприна. Младият Давид помага на баща си, пътува в страната и чужбина, научава много чужди езици. Получава завидно образование за времето си. По-късно започва самостоятелна търговска дейност и се замогва. Голям родолюбец, възприема революционните идеи на Г. С. Раковски. Поради съвместната съзаклятническа дейност с Никола Войводов е преследван от турската власт и емигрира в Румъния, където се установява и започва търговия с тютюн (1866 г.). Близък приятел е на Козма Тричков, на Евлоги и Христо Георгиеви, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Олимпий Панов и др. Присъединява се към радикално настроената българска емиграция. Става активен член на Тайния централен български комитет/ТЦБК/. Близка дружба го свързва и с Христо Ботев.
Давид Тодоров участва в организирането и подготовката на Ботевата чета, като дава много средства за снабдяването й с оръжие, муниции, облекло. Присъединява се към четата в Корабия. Близък на Христо Ботев, той е привлечен в щаба на четата като съветник. При превземането на кораба “Радецки” заедно със Сава Катрафилов, обясняват на капитана Енглендер на немски език целта на четата.
На Милин камък щабът на четата решава Давид Тодоров да води ариергарда, при опита за пробив в турските позиции. На 18.05.1876 г. Давид Тодоров е прострелян смъртоносно и загива геройски в престрелка с турската войска по пътя от Милин камък към Веслец. Обезглавеният му труп е прибран от жители на село Баница, а след няколко дена и погребан в Банишката черква. Главата му, отрязана и набучена на кол, е занесена от турците във Враца. Давид Тодоров е един от около 20-те Ботеви четници от Враца и областта, които в името на борбата за освобождението на България, изоставят семейства, търговия, занаят. В последното си писмо, Давид Тодоров моли приятеля си Иван Грудов, да се погрижи за дъщеря му, настанена в девически пансион в Букурещ: „Моля Ви, идете при Михалаки и разправете му, че съм добре до тоя час, и колкото до детето, ако се случи, недай боже да умра, ще гледате да го изпроводите някога във Враца”.
Понякога съдбата си прави странни шеги. Двама съратници в борбата за освобождението на България отново преплетоха съдбите си. Днес училището с името на Давид Тодоров във Враца не съществува. То се обедини с други две и се появи ново – Никола Войводов. За Давид останаха да ни напомнят два паметника в модернистичен стил: на лобното му място и пред църквата «Св. Апостоли».
ПП: Новото ръководство на общината оповести, че смята да превърне сградата на бившето училище в тренировъчен спортен център. Инициативата е добра. Дано се реализира.

Няма коментари: