петък, 25 януари 2013 г.

„ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ВЕК” – 2


В края на XIV век България погива под ударите на османските турци. Османското владичество има катастрофални последици за българсия народ. Унищожена е църковната йерархия, държавата и българския елит, които са главната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена. Част от българите са избити, много от тях са принудени да се изселят.
Българският народ е подложен на политическа и верска дискриминация. Според исляма едно от най-важните задължения на мохамеданина е "Свещената война за вярата" - Джихад. Помюсюлманчването на българското население се осъществява през целия период от османското владичество. То протича в три основни форми-единични, групови и масови. Единичните са най-опасни за народността защото водят до откъсване от етническата среда, поетапно загубване на езика и потурчване. Груповите засягат отделни райони или села при неподчинение или неизпълнение на задълженията си. Жестока форма на асимилация е "кръвния данък" (девширме), продължил до края на XVI век. Християнски момчета са отвличани, помохамеданчвани и обучавани за попълване на еничарския корпус.
Масова ислямизация има в XVI в. в Чирмен, Никопол, Беломорието и Македония. Това е времето на управлението на султаните Селим I Явуз и Сюлейман Великолепни.
Чрез различни форми на антиосманска съпротива българското общество се противопоставя на експлоатацията, поддържа жива историческата памет и държи будно българското самосъзнание. Упорството и неприемането на чуждата вяра, дори с цената на собствения живот е една от най-разпространените форми на пасивна съпротива. Борбата срещу поробителя ражда нови светци и мъченици.
Събор на вси светци Софийски

Сред лика на българските светии има няколко мъченици, които през XVI век са пострадали от фанатизирани тълпи мюсюлмани и с кръвта си са засвидетелствали своята вяра в Спасителя Иисус Христос. Това са младият златар Георги Нови Софийски, който бил изгорен жив на клада на 11 февруари 1515 година. През същата година, мъченическа смърт настига и Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски и Св. преподобни Софроний Български. Св. Георги Най-нови е обесен на 26 май 1530 година, а обущарят Св. великомъченик Николай Нови Софийски е убит с камъни и след това изгорен от развилнялата се тълпа на 17 май 1955 година. 

Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски)

За този свещеномъченик известният книжовник Матей Граматик,  пише: "А когато слушаш за жителите на София, не мисли за тукашните, а за небесните граждани, които някога са били наши съжители, а сега са съжители на ангелите. . .  Свещеномъченик Терапонт, който бидейки жител на това място и презвитер на светата Божия църква в Сердика (София), живял с много добродетели и на края, по време на гоненията против християните, бил задържан под стража от беззаконниците заради Христовата вероизповед. Подир много мъчения, и обложен с тежки железни вериги, той бил изведен вън от града на един ден път и на това място му отсекли главата и така получил мъченическа смърт за Христа. А говорят, че на мястото, където се проляла кръвта му, след време пораснал голям дъб, който и досега се вижда, и стават там различни изцеления, когато с вяра се пристъпва."
Вторият извор, в който се споменава името на св. Терапонт Софийски, е "Историята славянобългарска" на Паисий Хилендарски :
„Свети Терапонтия, тоя светец бил свещеник в Трън, където сега отива много народ за изцеление. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молитви се дава при тоя дъб много изцеление”.
Днес един дънер от този дъб се пази като свещена реликва в старинната столична църква "Света Петка", гдето се чества паметта на свещеномъченика всяка година на 27 май.
Изображения на св. Терапонтий са известни от XIX в. - икони в софийската църква "Св. Параскева", в Перник, в трънската църква "Св. Петка", стенопис в църквата "Св. Димитър" в с. Ярловци, Трънско. В Трънско и Годечко са съществували фолклорни обичаи, свързани със светеца, почитан като лечител и покровител на реколтата. За св. Терапонт ни напомня и храмът "Св. Вмч. Мина" в квартал Слатина, София. Построеният през 1872 г. храм е бил посветен първоначално на "Св. Троица", тъй като по предание тук до края на ХІV в. е имало манастир "Св. Троица", разрушен от турците, а останките на манастира са се виждали дори до ХVІІ век. През Втората световна война до 1957 г. храмът носи името на св. Терапонтий Сердикийски (Софийски) поради друго предание, че това е било мястото, на което е бил посечен светецът. Твърде вероятно е някой от подвизаващите се в манастира "Св. Троица" да е бил този, който днес Църквата ни чества като св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски.

Св. преподобни Софроний Български (Софийски)

Преподобни Софроний живял през втората половина на ХV и началото на ХVІ век. Сведения за него ни съобщава българският книжовник поп Пею, автор на житието на св. Георги Нови.
Енорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си поради турско насилие, отгдето после избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний.
Подир смъртта пък на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе (вероятно пещерния манастир на св. Йоаким І патриарх Търновски и преподобни Димитър Бесарбовски), гдето се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот.
Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.
Гонен от турците, след смъртта си преподобни Софроний става извор на упование за българския народ, нарекъл го неслучайно Софроний Български.

Св. Георги Най-нови

Сведенията за друг софийски светец - Георги Най-нови, са непълни и донякъде противоречиви. Често името и паметта му се смесват с тези на св. Георги Нови. Георги е роден в София в началото на XVI в. Също като едноименния му светец той бил принуждаван от турците да се откаже от вярата си, която упорито отстоявал. Младежът бил затворен, мъчен и накрая обесен сред града. Когато настъпила смъртта му, имало небесни знамения.
Софийските християни го почели с химни и псалмопение и го погребали, според един от източниците, в църквата "Св. Георги". За годината на смъртта му няма сигурни данни, вероятно трябва да е настъпила към 1530 година.
Църквата чества св. Георги на 26 май. Мощите му са се съхранявали или в ковчега, пазен в църквата "Св. Георги", или в мощехранителницата в Кремиковския манастир "Св.Георги Победоносец".

 Красимир Богданов
Следва продължение!

Няма коментари: