четвъртък, 10 януари 2013 г.

„ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ВЕК”


От скоро по една от централните български телевизии върви сериалът „Великолепният век”. Той разказва за величието на Османската империя по времето на най-могъщия султан Сюлейман Кануни, известен като Великолепни. Изтъкват се грандиозните битки, териториалните разширения, победите над „неверниците” през XVI век. И хиляди българи се възхищават на „прогресивната” и „цивилизована” империя, на европейския дух и нрави в султанския двор.

„Ти българино не се мами, знай своя род и език”, рече Пайсий! А българина днес в глух за думите му! XVI век, при управлението на султаните Селим I Страшни(1512-1520) и синът му Сюлейман Великолепни(1520-1566) е наистина „Великолепен век” за българите и подвластните християни. Време на най-големите издевателства над религиозните, нравствените и човешките чувства на българския народ. Неизброими са примерите на насилие и поругаване на честта и достойнството на предците ни.  Народната памет и Светата Българска православна църква и до днес тачат жертвата на св. Георги Софийски Нови, св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски, св. преподобни Софроний Български, св. Георги Най-нови и св. Николай Нови Софийски, погубени от ръката на агарянските поробители, мъченици за христовата вяра и за българския род. Вечна да е паметта им!

Георги Софийски Нови e роден е през 1497 г. в град Кратово /в дн. Македония/ в семейството на благочестивите родители българи Димитър и Сара. Навършил шест години, родителите му го дават да изучи Свещените книги, а след това да научи и златарския занаят. След като станал изкусен майстор-златар, младият Георги потърсил прибежище и препитание чак в София, защото на турците било по-лесно в малкия град да го вземат насила в своята вяра и в еничарската войска.
Намерил подслон в дома на поп Пейо, той започва да упражнява занаята си. Но и тук завистливото око на турците скоро открива редките качества на неговата външна и вътрешна красота, затова те изпратили при него един свой книжник уж с поръчка, а всъщност да поведе разговор с него по въпросите на вярата. Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя посетител да млъкне засрамен. Тогава турчинът се върнал при ония, които го изпратили, и казал, че този човек е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.
Кадията повикал Георги уж за поръчка и бил поразен от неговата изключителна красота. Отново започнал разговор за вярата и младият християнин добре съумял, от една страна, да защити своята вяра, а от друга – неопровержимо да докаже тъмнотата на мохамеданството. Присъстващите турци силно се озлобили и отвели Георги в затвора.
Когато го повикали пред съда, съдията рекъл:
„- Отречи се от Христа и мини към нашата вяра, за да се насладиш и тук на всички блага, и в рая да се веселиш подир кончината си!
Като чува това Георги отговаря:
- А за вашия Мохамед кой видя и кой чу, на кое място е говорил Бог с него? Или какво знамение извърши в живота си? А ние знаем добре, че не Бог му е говорил, а сам си е написал лъжливото учение и плътското мъдруване, и го предал на човеци неопитни във вярата, които го приели и вкоренили в сърцата си.”
Мъченикът така се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил виновен в нищо, обаче не бил в състоянието да го защити от своите разярени единоверци, поради което го предоставил в техни ръце. Тогава те повели Георги към градската стъгда, гдето запалили голям огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. „Като стигнаха на определеното място, агаряните събраха много дърва и направиха голяма клада, и пак започнаха да ласкаят светеца и да му обещават много дарове. Но той им рече:
- Казах ви не веднъж и два пъти, че аз от вярата си няма да се откажа никога, пък ако щете и хиляди мъки да ми нанесете!
Като чуха това, разпоредиха скоро да донесат огъня. И мнозина хукнаха в близките къщи ­ едни помъкнали главни, други горящи въглени, и един друг се надпреварваха, кой пръв да запали кладата. После му съблякоха дрехите, като го оставиха само по една риза, и го бутаха в огъня.
А Георги им рече:
- Знаете ли, че Христос в последния ден ще съди всички родени от Адама, и ще разлъчи праведните от грешните, и грешните ще изпрати във вечната мъка и в негасимия огън, където вечно ще се мъчат заради малката сладост на този свят? А праведните ще изпрати в небесното царство, в райските селения, в блажените жилища ­ всекиму според подвига му…
Като чуха казаното, започнаха да го тикат в огъня и пак го изваждахаи така до три пъти, щото цялото му тяло се изприщи. Като се убедиха, че не ще успеят, окончателно го хвърлиха посред кладата и така светецът легна в огъня възнак, прострян към изток. След като прогоряха връзките на ръцете му, той вдигна дясната си ръка, прекръсти се със знака на честния кръст, и извика с глас:
- Господи Иисусе Христе, в Твои ръце предавам духа си!
Тогава един разярен турчин го ударил по главата с едно дърво и той падна мъртъв. Това станало на 11 февруари 1515 година”.
Колкото и да се стараели турците да изгорят на прах тялото му, това не им се удало: дървата изгаряли, а тялото оставало цяло!
През нощта някой от християните тайно донесъл тялото на мъченика в древната църква "Св. Марина", гдето и го погребали тържествено. Скоро след това Георги е канонизиран, а книжовникът поп Пейо написва неговото житие в което казва: "Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше "господине". Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому".
Още през първата половина на XVI в. мощите му са извадени от гроба и поставени в ковчег, който е пренасян в градските църкви и дава изцеление от различни недъзи на онези, които му се молели с вяра. При условията на османското робство богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се извършва по всяка вероятност тайно.
Първите датирани образи на светеца се намират в българските църкви в днешна Македония - Топличкия манастир, Демирхисарско от 1536 година, в хилендарската килия Моливоклисия на Света Гора. Образът на св. Георги Нови е популярен и в Сърбия, a Житието му е силно разпространено в Русия.
През 1741 г. Христофор Жефарович го включва в своята знаменита Стематография, но в България св. Георги Нови става особено почитан през Възраждането след написването на „История славянобългарска” от отец Паисий Хилендарски.
Негово изображение, е изписано през XIX в. в църквата на Сеславския манастир. Зограф Димитър Молеров го рисува в метоха Пчелино на Рилския манастир и в параклиса "Св. Архангели", Захарий Зограф - в Главната църква на Рилския манастир, в Троянския манастир и в Преображенския манастир, Никола Образописов от Самоков - в църквата на с. Горни Окол, Софийско и в Долнолозенския манастир.
През 1865 г. в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен единственият храм в българските земи с патрон този мъченик.

Красимир Богданов
Следва продължение!

Няма коментари: