„Ти българино не се мами, знай своя
род и език”, рече Пайсий! А българина днес в глух за думите му! XVI век, при
управлението на султаните Селим I Страшни(1512-1520) и синът му Сюлейман
Великолепни(1520-1566) е наистина „Великолепен век” за българите и подвластните
християни. Време на най-големите издевателства над религиозните, нравствените и
човешките чувства на българския народ. Неизброими са примерите на насилие и
поругаване на честта и достойнството на предците ни. Народната памет и Светата Българска
православна църква и до днес тачат жертвата на св. Георги Софийски Нови, св.
свещеномъченик Терапонт Сердикийски, св. преподобни Софроний Български, св.
Георги Най-нови и св. Николай Нови Софийски, погубени от ръката на агарянските
поробители, мъченици за христовата вяра и за българския род. Вечна да е паметта
им!
Намерил
подслон в дома на поп Пейо, той започва да упражнява занаята си. Но и тук завистливото око на турците скоро открива
редките качества на неговата външна и вътрешна красота, затова те изпратили при
него един свой книжник уж с поръчка, а всъщност да поведе разговор с него по
въпросите на вярата. Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни
въпроси и отговори заставил своя посетител да млъкне засрамен. Тогава турчинът
се върнал при ония, които го изпратили, и казал, че този човек е опасен за
мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.
Кадията повикал
Георги уж за поръчка и бил поразен от неговата изключителна красота. Отново
започнал разговор за вярата и младият християнин добре съумял, от една страна,
да защити своята вяра, а от друга – неопровержимо да докаже тъмнотата на
мохамеданството. Присъстващите турци силно се озлобили и отвели Георги в
затвора.
Когато
го повикали пред съда, съдията рекъл:
„-
Отречи се от Христа и мини към нашата вяра, за да се насладиш и тук на всички
блага, и в рая да се веселиш подир кончината си!
Като
чува това Георги отговаря:
-
А за вашия Мохамед кой видя и кой чу, на кое място е говорил Бог с него? Или
какво знамение извърши в живота си? А ние знаем добре, че не Бог му е говорил,
а сам си е написал лъжливото учение и плътското мъдруване, и го предал на
човеци неопитни във вярата, които го приели и вкоренили в сърцата си.”
Мъченикът
така се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил виновен
в нищо, обаче не бил в състоянието да го защити от своите разярени единоверци,
поради което го предоставил в техни ръце. Тогава те повели Георги към градската
стъгда, гдето запалили голям огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. „Като
стигнаха на определеното място, агаряните събраха много дърва и направиха
голяма клада, и пак започнаха да ласкаят светеца и да му обещават много дарове.
Но той им рече:
-
Казах ви не веднъж и два пъти, че аз от вярата си няма да се откажа никога, пък
ако щете и хиляди мъки да ми нанесете!
Като
чуха това, разпоредиха скоро да донесат огъня. И мнозина хукнаха в близките
къщи едни помъкнали главни, други горящи въглени, и един друг се
надпреварваха, кой пръв да запали кладата. После му съблякоха дрехите, като го
оставиха само по една риза, и го бутаха в огъня.
А
Георги им рече:
-
Знаете ли, че Христос в последния ден ще съди всички родени от Адама, и ще
разлъчи праведните от грешните, и грешните ще изпрати във вечната мъка и в
негасимия огън, където вечно ще се мъчат заради малката сладост на този свят? А
праведните ще изпрати в небесното царство, в райските селения, в блажените
жилища всекиму според подвига му…
Като
чуха казаното, започнаха да го тикат в огъня и пак го изваждаха, и
така до три пъти, щото цялото му тяло се изприщи.
Като се убедиха, че не ще успеят, окончателно го хвърлиха посред кладата и така
светецът легна в огъня възнак, прострян към изток. След като прогоряха връзките
на ръцете му, той вдигна дясната си ръка, прекръсти се със знака на честния
кръст, и извика с глас:
-
Господи Иисусе Христе, в Твои ръце предавам духа си!
Тогава
един разярен турчин го ударил по главата с едно дърво и той падна мъртъв. Това
станало на 11 февруари 1515 година”.
Колкото
и да се стараели турците да изгорят на прах тялото му, това не им се удало:
дървата изгаряли, а тялото оставало цяло!
През
нощта някой от християните тайно донесъл тялото на мъченика в древната църква
"Св. Марина", гдето и го погребали тържествено. Скоро след това
Георги е канонизиран, а книжовникът поп Пейо написва неговото житие в което казва: "Този мъченик беше на
осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти
вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав, той
изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше
"господине". Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и
неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито
попречи някому".
Още
през първата половина на XVI в. мощите му са извадени от гроба и поставени в
ковчег, който е пренасян в градските църкви и дава изцеление от различни недъзи
на онези, които му се молели с вяра. При условията на османското робство
богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се извършва по
всяка вероятност тайно.
Първите
датирани образи на светеца се намират в българските църкви в днешна Македония -
Топличкия манастир, Демирхисарско от 1536 година, в хилендарската
килия Моливоклисия на Света Гора. Образът на св. Георги Нови е популярен
и в Сърбия, a Житието му е силно разпространено в Русия.
През
1741 г. Христофор Жефарович го включва в своята знаменита Стематография, но в България
св. Георги Нови става особено почитан през Възраждането след написването на „История
славянобългарска” от отец Паисий Хилендарски.
Негово
изображение, е изписано през XIX в. в църквата на Сеславския манастир. Зограф
Димитър Молеров го рисува в метоха Пчелино на Рилския манастир и в параклиса
"Св. Архангели", Захарий Зограф - в Главната църква на
Рилския манастир, в Троянския манастир и в Преображенския манастир, Никола
Образописов от Самоков - в църквата на с. Горни Окол, Софийско и в
Долнолозенския манастир.
През
1865 г. в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен единственият храм в
българските земи с патрон този мъченик.
Красимир Богданов
Следва продължение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар