сряда, 27 януари 2010 г.

КРЪСТЮ БЪЛГАРИЯТА

"За него авторитетът на Организацията бе всичко"
***
Всеки ден стотици врачани минават по булевард Кръстю Българията. И сигурно мнозина се питат: с какво този човек е заслужил да нарекат на негово име една от централните улици в града. За съжаление, къса е историческата памет на българина. Кой се интересува от някогашните герои, в днешното негероично време? А Кръстю Българията е точно такъв: легендарен войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни, в живота и смъртта си борец за славата и величието на разпокъсаната ни родина България. Ние врачани, сме длъжници на историята. Едва ли са толкова много личностите, родените в града под Балкана, които да умиват лицето ни със своите дела. Не е ли време, да издигнем пантеон в тяхна памет и образите им да останат запечатани в съзнанието на потомците. Сред тях, достойно място трябва да заеме и войводата Кръстю Българията.
Кръстю Николов Катранкьов /Кръстю Българията/ е роден в гр. Враца през 1874 г. Нямащ възможност да се образова, постъпва в българската армия, а през 1895 година я напуска, за да се включва в Четническата акция на Върховния комитет. Участва в сраженията в Мелнишко. Оттогава датира и познанството му с поручик Борис Сарафов. Включва се дейно в работата на ВМОК и Тайните Македоно-Одрински подофицерски братства.
През 1899 г. е произведен в чин фелдфебел. По това време Вътрешната организация изпитва остра нужда от войводи за четите, които да имат военна подготовка.
След първите трима Михаил Апостолов – Попето, Марко Лерински и Христо Чернопеев, които Гоце Делчев изпраща в Македония, Борис Сарафов подготвя втора група от български военни, които в началото на 1900 г. заминават като войводи на Вътрешната организация в Македония. Между тях е и Кръстю Българията. Известно време е четник на Михаил Апостолов - Попето, a от 1900 до края на 1902 година е Тиквешки войвода на ВМОРО.
През 1902 г. Гоце Делчев натоварва Михаил Герджиков със задачата да се прехвърли в Одринска Тракия, където изграждането на ВМОРО върви бавно. Герджиков взема със себе си няколко от натрупалите опит в Македония войводи. Между тях е и Кръстю Българията, който е определен за войвода в Чокленско. Кръстю се захваща с новата си задача и една от първите му работи е да унищожи турските банди, тормозещи българското население в неговия район. Той е безпощаден не само към турците, но и към предателите и малодушните.
От март 1903 г. Кръстю Българията е прехвърлен за войвода в Малкотърновско, за да подготви населението за предстоящото въстание.
Някои от дейците, които не са свикнали с крутите мерки, които Кръстю Българията е усвоил в Македония започват дори да се оплакват от неговите методи на работа.
В революционната борба обаче няма място за компромис. Ето какво казва за дейността на Кръстю Българията в своите спомени Георги Василев: “Мнозина го укоряваха, че бил строг, дори жесток, но в скоро време Малкотърновския район се изпълни с дисциплинирани смъртни дружини, готови на саможертва”.
Кръстю Българията е делегат на конгреса на Одрински революционен окръг, състоял се на Петрова нива през юли 1903 г. Турското население от околните села е така уплашено от силната акция, че масово бяга към Одрин. Европейският печат дори пише, че се очаква всеки момент въстаниците да атакуват Одрин.
След въстанието Кръстю Българията участва в съвещанията на войводите през януари 1904 г. в София. През пролетта на същата година той е изпратен за войвода в Кочанско и на 1 август навлиза в Македония през Кюстендилския пункт на ВМОРО с малка чета от 5 души. На място той привлича към четата още местни дейци. Неговата цел е да създаде бойна сила на ВМОРО в Кочанско.
На 2 януари 1905 г. в Осоговската планина, над с. Кнежево, Кратовско, започва работа конгреса на Скопски революционен окръг. Кръстю Българията е делегат на Кочанската революционна околия. На конгреса присъстват някои от най-прославените войводи и дейци на ВМОРО, като Даме Груев, скопския войвода Ефрем Чучков, щипския войвода Мише Развигоров, кратовския Атанас Бабата, Коста Нунков, Тодор Александров и др.
На 1 март 1905 г. в негова помощ е изпратен войводата Цено Куртев с 14 души четници. Цялата чета на Цено Куртев е избита в сражението на 2 април 1905 г. при с. Драмче, Кочанско.
Кръстю Българията идва в България, за да сформира нова, по-голяма чета за своята околия.
На 30 април 1905 г. той отново е с четата си в Македония, съставена от 28 души, между които Кръстю е подбрал стари, опитни четници от Одринско, с които е воювал срещу турците по време на въстанието.

В Кочанско освен с възстановяването на ВМОРО Кръстю Българията се бори срещу идващите от север сръбски чети, които след въстанието се опитват да активизират сръбската пропаганда в Македония.
През 1906-1907 г. Кръстю Българията като кочански войвода води редица сражения със сръбски чети и до голяма степен успява да парира сръбската пропаганда в околията.
През Балканската война (1912-1913) той е войвода на чета № 16 и действа в района на Родопите и Беломорска Тракия. За проявена храброст в сраженията срещу турците на 15 май 1913 г. е произведен в офицерски чин – подпоручик.
След започването на Междусъюзническата война участва в сраженията при “Черната скала”. Умира от холера в края на 25 юни 1913 г. и е погребан в гр. Демирхисар, Серско.
Роден в подножието на Врачанския балкан, славният войвода намира своя покой в подножието на Желязната планина (Демирхисар), в другия край на общото Отечество.
За големия войвода, летописецът на национално-освободителните борби Христо Силянов си спомня: „Българията привързваше към себе си момчетата не само с грижите си за тях, с духа и физическата си издръжливост и с примера на своята изпълнителност, но и с неизчерпаемите си дебели шеги. Крамоли и ежби в неговата чета най-рядко се явяваха. Миналото му допринасяше много за това обаяние: ветеран от движението от 1895 година, той е кръстосал с Делчева и Попето Северна и Югоизточна Македония, а като дясна ръка на Мишел в М. Търновско беше извършил най-черната работа при организирането на тоя край. Допринасяше и фигурата му: строен, с кокалесто лице, украсено с буйна, чаталеста брада.
”С Българията другарувахме после в свободната страна и останахме докрай добри приятели. В България той се отпущаше доста, суровата му строгост се смекчаваше — правеше впечатление на по-друг човек. Тук той извикваше и симпатия, но и страх. Покрай шегите Кръстю имаше и своите оригинални изрази и възклицания, произнасяни винаги гръмогласно и с тон, достатъчен да изплаши ония, които не го познаваха. Събудис! — викаше Българията и тоя вик имаше различни значения. Ох на дяда! Тия негови думи пък изразяваха, според случая, и умиление, и ирония, и нежност, и презрение. Българията подкупуваше и със смеха си — гръмлив като гласа му, но сърдечен и заразителен”.

3 коментара:

Боян Пищиков каза...

Кръстьо БългариЯта ми е роднина :)

добре дошъл в блогърската сфера.

успех!

Анонимен каза...

от спомените на баба Ката негова роднина
Кръсю Българията е убит в София
Има ли гроб и надгробна плоча.

patriotichna2012 каза...

Нямам такава информация. Всички писания казват, че е погребан в Демирхисар/дн. Аргирокастро, Гърция/.