петък, 29 януари 2010 г.

МАСЛИНА ГРЪНЧАРОВА - КОСТУРСКАТА РАЙНА КНЯГИНЯ

„моята дейност бе за други, не за мене"
***
Малко хора днес, са чували името на Маслина Грънчарова. За делото и напомнят няколко страници от нейните неподредени биографични бележки, както и скромна паметна плоча в гр.Криводол, поставена през 1997г. от ВМРО-Враца. Изследователите на борбите на македонските и тракийските българи обаче са единодушни, че тя заема едно от първите места сред жените героини в освободителнoтo движение.
Маслина Грънчарова е родена през 1875 г. в с. Загоричане, Костурско. Включила се рано в редовете на ВМОРО, дълго време тя е главен ръководител на района. Като такъв е посрещнала ревизията от страна на Гоце Делчев, а по-сетне и на Борис Сарафов в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание. Лежала е многократно в затвора в Корча, движела се въоръжена с четите и проявила организаторски дар. Заедно с учителката Елена Янакиева е знамевезка на Дъмбенското знаме, а по-късно сама извезва знамето на загоричанските въстаници. Когато на 2 август 1903 г. в Костурския край е прогласено въстанието, в Загоричане Маслина Грънчарова развяла избродираното от нея знаме на кон, редом до централния войвода Манол Розов, подобно на Райна Княгиня край Бенковски.

Знамето от с. Загоричане е представлявало зелен плат, окантуван от всички страни с ширит в цветовете на българското държавно знаме. Четирите му ъгъла завършвали с пискюли от същия цвят. В средата на лицевата му страна се вижда изправен разярен лъв, държащ в предната си дясна лапа ятаган, а в лявата — пушка. Над лъва под формата на дъга е изписан девизът , „Свобода или смърть”. Долу вляво - „20 юли 1903 г.", а в средата -„Загоричени".
След разгрома по неведоми пътища то е пренесено в пределите на Княжеството. Дълги години стояло скатано върху саркофага с мощите на Гоце Делчев в Илинденския дом. Доскоро се предполагаше, че знамето е пренесено заедно с тленните останки на Гоце Делчев и други материали, свързани с неговото име и дело, в Скопие. Остава да се мисли, че тази светиня все още се намира в столицата ни или ако е пренесена, е унищожена като свидетелство за българския характер на въстанието.
За своята дейност Маслина Грънчарова разказва: „От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...".
Маслина Грънчаров подобно на хиляди други бежанци от Македония, намира спасение в свободна България. Тя завърши живота през 1957 г. във врачанското село Криводол /сега град Криводол/, отнасяйки със себе си спомена за една отминала епоха. Епоха на невероятни събития и велики личности.
Гробът и е увенчан с великолепна нейна снимка, с комитска униформа и оръжие в ръка.

Няма коментари: