МИТО ЦВЕТКОВ БАКАЛБАШИЙСКИ

***

На 27.V.1890 г. княз Фердинанд, в присъствието на министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка, открива във Враца първият паметник на Христо Ботев. Това е и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България въобще. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски.
Девитима са врачаните, които се присъединяват към Ботевата чета и следват войводата до последния му миг във Врачанския балкан - Стефанаки Савов, Сава Савов, Давид Тодоров, Мито Ангелов, Марко Бошнаков, Мито Цветков, Васил Иванов, Тодорин Данкин, Георги Катарджийски. Сред тях се откроява фигурата на Мито Цветков Бакалбашийски.
Роден е ок. 1844 г. в гр. Враца. Един от най-дейните борци за освобождението на България. В къщата му са преспивали Васил Левски и Димитър Общи. Именно в неговия дом на 10 юли 1872 година е основан Врачанският частен революционен комитет. Сред учредителите са Кръстьо Бързаков, Кръстьо Новкиришки, Мицо Хаджимицов, Мито Цветков , Тодор Балабанов, Тодорин Ванов, Стефанаки Савов, Цено Ангелов, Саво Петров и Николчо Печеняков. Съзаклятниците полагат клетва на живот и смърт. Правят поименна книга, където под номер написват членовете и квитационна книга, където също под номер се записва кой каква сума дава. Кръщават новия комитет Аврамчо Давичонов. Комитетът от с. Голям Извор им изпраща няколко броя от в.”Свобода” – издаван в Букурещ от Л. Каравелов.
Негов пръв председател става Кръстьо Новкиришки, подпредседател Мито Анков, касиер Мито Цветков, секретар Стефанаки Хр. Савов и членове Тодор Ванов и Цено Ангелов.
В едно от заседанията се решава Мито и Т.Балабанов да отидат в близките села както и в манастирите, да организират комитети. В Черепишкия манастир “Св. Богородица” на около половин час разстояние от селото Лютиброд, игуменът Епифаний – върл враг на турците, ги посреща приятелски и като му разказват за мисията си, от радост не знае какво да прави. Като се връщат във Враца броят на съзаклятниците е станал 50.
Когато през август 1872 г. Левски идва във Враца, той предлага председателството на комитета да се повери на Мито Анков. Освен това, Апостола издава пълномощно на Мито Цветков от 16 септември 1872г., в резултат на което, по-късно възниква нелегалният канал Бекет-Оряхово: "Упълномощава се за в Лом и Оряхово да направи съгласието на речените места по-лесен път и по-сигурен за споразумение с Централният комитет и с другите места на окръжието им". Пълномощното потвърждава работата на Левски по уреждането на окръжни центрове и намерението му да превърне Враца в окръжие.
След залавянето и гибелта на Левски, настъпва криза в революционното движение. Комитетската мрежа е разстроена и са необходими големи усилия за нейното възстановяване.
На 21 октомври 1875г. в къщата на Мито Тричков се подновява дейността на врачанския революционен комитет. Негов почетен председател става Стоян Заимов, подпредседател - Мито Анков, касиер е Ангел Йоцов, секретар - Стефанаки Савов и членове : Саво Петров, Лука Рилски, Мито Цветков, Цено Ангелов и поп Косто Буюклийски. Те възлагат на Саво Петров и Стефанаки Савов да привлекат леля си Йота Ангелакова, чрез която да се развие тайна революционна дейност и сред жените в града.
През март 1876г. комитетът във Враца утроява усилията си за подготовка на въстанието. Той разпределя града на участъци, изработва правилник за организацията на четите и определя предводителите на двете чети - Мито Анков и Саво Петров. Двамата назначават десетници, куриери, полиция и въобще предвиждат и създават всички усилия, необходими за успеха на въстанието.
В село Черни връх, а след това във Вълчедръм, където престояват повече от седмица в дома на сестрата на Мито – Върба, Мито Цветков и Никола Славков обучават десетина момчета, които трябвало да се присъединят към четата на Христо Ботев.
За всенародния кипеж свидетелства Захари Стоянов във „Записки побългарските въстания” - „Общото патриотическо течение беше турило ръка на всичко. Само в един Русчук избягаха нея зима до 7-8 момчета от търговската класа, като завлякоха на своите господари кой по стотина, кой по 200-500 лири и минаха с тях в светата Румъния да помагат на братята хъшове. Митю Цветков, търговец из Враца, взел на кредит лойта на някого си турчин и преминал във Влашко да я продава. В Гюргево той залага тая лой на хъшовете, които й прибраха парите и купиха с тях пушки за Ботевата чета.”
Стефанаки Савов, дава повече подробности: „Купи се пастърма от Младен Скачоков и от един турчин – хаджи Арап, на версия, които Мито Цветков закара и продаде в Румъния и внесъл парите в Централния комитет за купуване на оръжие”.
В началото на май 1876г. комитетът решава да изпрати Стефанаки Савов и Саво Петров да убедят Христо Ботев да отложи за първи юни преминаването на Дунава, защото тогава врачани ще бъдат готови с оръжието. Пратениците съобщават от Оряхово, че отлагане обаче няма да има и те ще продължат с четата. На 17 май, около 10 часа преди пладне, параходът допира последната бунтовна скеля - Бекет, тук се качват руският капитан, Обретенов, Апостолов, Мито Цветков, Сава Пенев от Търново, Перо Македонецът и още четиридесет момчета. Малко по-надолу от Бекет, дружината се облича в бунтовните си дрехи, развива знамето и параходът планомерно, без шум е завладян, а капитанът е принуден да спре на Козлодуй.
Първата битка с черкези и башибозук става при Милин камък, където Мито Цветков се отделя от четата и след 2-3 дена се отбива в с. Ново село, Берковско, за да поиска хляб. Тук бива заобиколен от турците, заловен и откаран в Берковица. От там е закаран във Видин. Съден и осъден, той е хвърлен във Видинският затвор, където остава до освобождението на България от русите.
Подобно на много други искрени патриоти, съдбата на Мито Цветков след Освобождението е нерадостна. Ето как неговият другар Стефанаки Савов описва последните дни на големия поборник: „След като биде освободен от затвора, той се върна във Враца уж да се наслаждава и той на свободата, обаче не биде за дълго. Яви се Младен Скачоков, от когото беше взета част от лойта и пастърмата, закарани в Румъния. Даде го в съд, осъди го и понеже никой не се погрижи да се съберат пари и изплати този дълг, продаде му се къщата и той остана на улицата. Това, разбира се, го дотолкова огорчи и повлия много зле върху него, поболя се и почина. Той живя в къщата на хаджи Ахмед бей, но не като слуга. Така свърши Мито, който даде всичко за България”.
Мито Цветков Бакалбашийски умира на 15 май 1881 г. в гр. Враца, сам, беден, забравен от всички.