***
Андрей Николов е роден във Враца в годината на Освобождението - 1878. Може би това предопределя съдбата му, да бъде съпричастен с най-величавите пориви на българския дух. Да увековечава големите събития и личности по най-достойния начин – чрез силата на гранита.
Приет през 1896 г. в рисувалното училище в София, Андрей Николов продължава обучението си в Париж, където по-късно е поканен да покаже свои скулптури в престижния годишен Салон на френските художници. През 1914 година се установява в Рим, където бързо се интегрира в творческия кръг около Свободната художествена академия и в продължение на цяло десетилетие редовно излага творбите си в годишната римска изложба. През 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците.
През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България.
При участието му в организираната през 1926 г. българска изложба в Прага лично президентът на Чехословашката република - Томаш Масарик, откупува неговата скулптура "Мечта.
През 1927 г. Андрей Николов отказва предложението да приеме италианско поданство и да остане да живее и работи в Рим. Той знае, че България се нуждае от неговото изкуство и се завръща в родината.
Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година той успява да създаде своя школа и да възпита последователи на изящния си стил на ваене. Негова е и заслугата българската скулптура да получи полагащото й се авторитетно признание от страна на критиката в Италия, Чехия, Германия и Франция, да бъде оценена като достойна част от изкуството на европейската цивилизация.
Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов - сред най-познатите му творби са "Торс", "Дух и материя", "Майчина целувка", "Майчина гръд".
Успоредно с тях, Андрей Николов изгражда един своеобразен пантеон, като моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина, портретните бюстове на видни български интелектуалци от различни области на културния живот, политици и индустриалци - Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Иван Вазов, Елин Пелин, Сава Огнянов, Александър Стамболийски, Кръстю Раковски, Александър Малинов, Иван Ев. Гешов, цар Борис III. Национално-патриотичната тематика е представена от редица ярки творби, като паметника на загиналите в Сръбско-българската война офицери и войници от 3-ти Бдински полк във Видин.
Приет през 1896 г. в рисувалното училище в София, Андрей Николов продължава обучението си в Париж, където по-късно е поканен да покаже свои скулптури в престижния годишен Салон на френските художници. През 1914 година се установява в Рим, където бързо се интегрира в творческия кръг около Свободната художествена академия и в продължение на цяло десетилетие редовно излага творбите си в годишната римска изложба. През 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците.
През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България.
При участието му в организираната през 1926 г. българска изложба в Прага лично президентът на Чехословашката република - Томаш Масарик, откупува неговата скулптура "Мечта.
През 1927 г. Андрей Николов отказва предложението да приеме италианско поданство и да остане да живее и работи в Рим. Той знае, че България се нуждае от неговото изкуство и се завръща в родината.
Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година той успява да създаде своя школа и да възпита последователи на изящния си стил на ваене. Негова е и заслугата българската скулптура да получи полагащото й се авторитетно признание от страна на критиката в Италия, Чехия, Германия и Франция, да бъде оценена като достойна част от изкуството на европейската цивилизация.
Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов - сред най-познатите му творби са "Торс", "Дух и материя", "Майчина целувка", "Майчина гръд".
Успоредно с тях, Андрей Николов изгражда един своеобразен пантеон, като моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина, портретните бюстове на видни български интелектуалци от различни области на културния живот, политици и индустриалци - Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Иван Вазов, Елин Пелин, Сава Огнянов, Александър Стамболийски, Кръстю Раковски, Александър Малинов, Иван Ев. Гешов, цар Борис III. Национално-патриотичната тематика е представена от редица ярки творби, като паметника на загиналите в Сръбско-българската война офицери и войници от 3-ти Бдински полк във Видин.
Но от всички негови произведения, може би с най-голямо значение за духовността и националното самочувствие на българина е паметника на "Незнайния воин" в София, запечатал върху гранита Вазовите думи „БЪЛГАРИО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА, ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ МАЙКО БЯХА!”. В композицията на паметника, Андрей Николов извайва величествената фигура на лъвът.
Андрей Николов не остава безучастен и към историческата съдба на поробена Македония. Негово дело е паметникът на легендарния водач на ВМРО в периода 1911-1924 г. Тодор Александров, открит в Кюстендил през ноември 1928 г.
Политическите превратности не подминават и изкуството на Андрей Николов. Комунистическата власт, след 9 септември 1944 г., разрушава паметникът на Т. Александров, който е възстановен отново през 1991 години по инициатива на ВМРО.
През 2009 г. се навършват 50 години от смъртта на големия творец. Дано държавата и община Враца се сетят за проф. Андрей Николов, за да не бъде за следващите поколения /не/знайният воин. През 2009 г. се навършват 50 години от смъртта на големия творец. Дано държавата и община Враца да се сетят за проф. Андрей Николов, за да не остане за следващите поколения /не/знайният воин. През 2009 г. се навършват 50 години от смъртта на големия творец. Дано държавата и община Враца да се сетят за проф. Андрей Николов, за да не остане за следващите поколения /не/знайният воин. През 2009 г. се навършват 50 години от смъртта на големия творец. Дано държавата и община Враца да се сетят за проф. Андрей Николов, за да не остане за следващите поколения /не/знайният воин. През 2009 г. се навършват 50 години от смъртта на големия творец. Дано държавата и община Враца да се сетят за проф. Андрей Николов, за да не остане за следващите поколения /не/знайният воин.
Андрей Николов не остава безучастен и към историческата съдба на поробена Македония. Негово дело е паметникът на легендарния водач на ВМРО в периода 1911-1924 г. Тодор Александров, открит в Кюстендил през ноември 1928 г.
Политическите превратности не подминават и изкуството на Андрей Николов. Комунистическата власт, след 9 септември 1944 г., разрушава паметникът на Т. Александров, който е възстановен отново през 1991 години по инициатива на ВМРО.
През 2009 г. се навършват 50 години от смъртта на големия творец. Дано държавата и община Враца се сетят за проф. Андрей Николов, за да не бъде за следващите поколения /не/знайният воин. През 2009 г. се навършват 50 години от смъртта на големия творец. Дано държавата и община Враца да се сетят за проф. Андрей Николов, за да не остане за следващите поколения /не/знайният воин. През 2009 г. се навършват 50 години от смъртта на големия творец. Дано държавата и община Враца да се сетят за проф. Андрей Николов, за да не остане за следващите поколения /не/знайният воин. През 2009 г. се навършват 50 години от смъртта на големия творец. Дано държавата и община Враца да се сетят за проф. Андрей Николов, за да не остане за следващите поколения /не/знайният воин. През 2009 г. се навършват 50 години от смъртта на големия творец. Дано държавата и община Враца да се сетят за проф. Андрей Николов, за да не остане за следващите поколения /не/знайният воин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар