АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ - ЧАУШЪТ

***

През 2009 г. ще се навършиха 130 години от рождението на Александър Илиев, деец на македоно-одринското освободително движение и подобно на друг известен врачанин – Кръстю Българията, издигнал се до околийски войвода на ВМОРО.
Александър Илиев, известен като "Чаушът" е роден на 15 октомври 1879 г. в град Враца. Завършва гимназия в София през 1898 г. Още в гимназията той се включва в дейността на ВМОРО и се запознава с Гоце Делчев, с когото стават приятели и другари по оръжие. Подобно на големия апостол, Илиев е с полузавършено университетско образование. За да бъде още по-полезен на делото, Гоце Делчев урежда неговото назначаване за основен учител в село Дедино, Радовишко. Тук той се запознава и с Кръстю Асенов-племенника на Хаджи Димитър, с когото също стават добри приятели.
През 1901 г. турците разбират за неговата революционна дейност под прикритието му на учител и той минава в нелегалност и постъпва в четата на Христо Чернопеев. Участва в акцията по отвличането на американската мисионерка мис Стоун.
Ето какво съобщава за тези събития в спомените си, легендарния войвода Яне Сандански: „Но узнахме, че тъкмо по туй време дошла една американка по име Мис Стоун. Аз изучих и разбрах, че е важна личност . Казах на Чернопеева и той се съгласи да я хванем. Открих на едного от протестантите от организацията, че искаме от тях помощ. Съгласиха се. Те ни обадиха кога ще потеглят. Стояхме два дена и вечерта на пътя на месечина срещаме Кръстьо Асенов, че иде с момчета. Бяхме писали за момчета: Юруков (от Карлово), Шуманов (от Тетовско) за моята чета, а за Чернопеева - Александър Дърводелски, Станиш от Кукушко и Александър Илиев. Последните бяха тръгнали да влизат в четите на организацията в Петричко. Взехме ги при нас и сутринта ги наредихме по пусиите, без да им кажем намерението си”.
След аферата „Стоун”, Александър Илиев е назначен за петрички околийски войвода. В Петричко младият войвода се сблъсква с някои от върховистките войводи и става жертва на тези крамоли и борби за върховенство между ВМОРО и ВМОК. Той е убит през декември 1901 г. от петричкия върховистки войвода Дончо Златков.
Сведения за гибелта на войводата, отново ни дава Яне Сандански: „След това минахме в Сушишката планина. Там си направихме две колиби и поседяхме четири дена. Взехме четири момчета от Петричката чета, на която войводата Александър Илиев бе убит от Дончо. Чернопеев и Асенов се отделиха с шестима момчета да преследват Дончо, а ние останахме с четирима от старите момчета”.
Друг съвременник си спомня: „Дончо го уби с брадва, когато спеше”, а Христо Силянов в "Освободителните борби на Македония" отбелязва: „върху Дончо тежатъ нѣколко такива убийства: на двамата млади революционери Алекс. Илиевъ, Ал. Китановъ въ Джумайско и на Кецкаровъ въ Петричко”.
Заради тези си „подвизи”, през 1914г., Дончо Златков е избран за депутат от Либералната /радославистка/ партия в българското народно събрание.